Пристрастен ли е Google ?

Нападките му срещу Гугъл излязоха на първа страница на вестниците, но на американския президент Доналд Тръмп ще му е доста трудно да наложи регламентиране на резултатите, появяващи се при търсенето на новини в интернет търсачките.

След като Тръмп обвини във вторник технологичния гигант, че манипулира резултатите на търсачката си във вреда на консерваторите и провокира съмнения дали евентуално няма да наложи някакви мерки, експертите изразиха мнение, че Гугъл (дъщерна компания на Алфабет) и другите интернет компании се ползват от същите конституционни права за свобода на изразяването, от които и печатните издания.

Тази защита изключва, според тях, всякаква възможност за намеса от страна на президента, недоволен от излизащите в търсачката резултати.

"Редакторският избор на търсачките е доста сходен с избора на редакторите" в традиционните новинарски компании, коментира професорът от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и автор на ръководство от 2012 година за конституционната защита на търсачките Еуген Волох.

В своя блогърска публикация в сайта Reason.com той твърди, че разработените от Гугъл алгоритми са "редакторска преценка на това какво потребителите на интернет ще намерят за интересно и полезно. Цялата тази дейност е изцяло под закрилата на първата поправка" на конституцията, която гарантира именно свободата на изразяването и на печата.

"Търсачките отговарят изцяло на изискванията за закрила от първата поправка, що се отнася до резултатите от търсенията. Многобройни случаи от повече от 15 години са потвърдили това", обяснява Ерик Голдман, съдиректор на отдел "Високи технологии" на юридическия факултет на калифорнийския университет "Санта Клара".

"Всеки опит на Тръмп да "поправи" резултатите от търсачките ще наруши първата поправка. Това дори не стои като въпрос", добавя той.

Изказванията на Тръмп въпреки това провокираха дебат по отношение на така наречените от президента "манипулирани" резултати. Според него има резултати, които са предварително свързани с "леви" медии, а не с консервативни сайтове.

Тръмп изложи твърденията си след думите на водача на мнозинството в Камарата на представителите, републиканеца Кевин Маккарти, че "мнението на консерваторите често е заглушавано" в интернет.

Стопанинът на Белия дом продължи вчера с критиките си и заяви, че "Гугъл, Фейсбук и Туитър третират консерваторите и републиканците доста несправедливо".

Наблюдателите обаче твърдят, че би било опасно да се промени начинът, по който действат търсачките, за да се угоди на правителството или на дадена политическа партия.

"Гугъл е частна компания със свои собствени алгоритми и правителството не упражнява абсолютно никакъв контрол върху начина, по който тя управлява дейностите си", коментира Кен Полсън, бивш журналист от всекидневника "Ю Ес Ей Тудей", а сега председател на центъра "Първа поправка" при института "Нюзиъм".

Според него истинската заплаха "се крие в това, че най-могъщият човек на света постоянно повтаря, че може да се има доверие само на него, но не и на новинарските компании или на търсачките".

Дори и без конституционна закрила, опитът за налагане на регламент върху милиардите търсения в Гугъл би бил и без това невъзможна за изпълнение задача.

"По своя воля не регулираме всяко икономическо взаимодействие, защото знаем, че това е немислимо", обяснява Дейвид Балто, бивш адвокат в Комисията по конкуренцията и в министерството на правосъдието.

Балто е на мнение, че критиките на Тръмп са "идея в стил Оруел" и че със сигурност биха намерили място в "1984" (роман на Джордж Оруел, станал нарицателен за полицейски и тоталитарни режими), но са изцяло несъвместими с демократичните ни принципи".

Други специалисти твърдят, че коментарите на Тръмп целят да сплотят електората му и да дискредитират медиите, които го разследват.

"Авторитарните режими ценят възможността да контролират търсачките. Американското правителството трябва да се опълчи на подобен вид цензура", казва Ед Блек, оглавяващ Асоциацията за компютърна и комуникационна индустрия, която цели да насърчава индустрията на информационните технологии. Нейни членове са Фейсбук и Гугъл./БТА