Прихващания & цесии в КТБ невалидни

Прихващанията в КТБ, заради които бяха направени един куп цесии, са невалидни и недействителни според точния смисъл на Закона и на специалния надзор, който БНБ наложи на КТБ, каза проф. Валери Димитров в интервю за предаването на БНР  „Преди всички“.В момента всички влогове, след като БНБ наложи режима на специалния надзор, всъщност спря изпълнението на задълженията на банката и по този начин превърна влоговете в неизискуеми по време на специалния надзор и с тях не могат да стават прихващания. За съжаление обаче тръгна практиката да се признават прихващания, с което се ощетява цялата група кредитори на банката и най-вече привилегированите кредитори – Фондът за гарантиране на влоговете, държавата и вложителите за негарантиранте си размери. Прихващанията не трябва да бъдат признавани, те са недействителни, беше категоричен той.Фондът е администратор на производството, но той представлява и публичния интерес, тъй като той освен, че трябва да възстанови голяма част от изплатеното, той действа и в интерес на негарантираните вложители и и държавата. Напълно легитимен е стремежът Фондът да поеме това производство колкото се може по-бързо. Има смисъл в това Фондът да поеме контрола върху банката доколкото съдът се бави с решаването на проблема с отнемането на лиценза и всъщност производството по несъстоятелност не може да стартира и не може да бъде назначен синдик. Това е големият проблем. Най-доброто нормативно решение би било Фондът да бъде назначен за квестор на банката.Напълно рационален е стремежът Фондът да поеме колкото е възможно по-скоро банката, защото той действа в интерес на всички останали кредитори, обясни още той. Лицензът на КТБ е отнет и банката не може да бъде съживена. Въпросът е сега, след като Фондът е платил на вложителите с гарантирани размери, той има интерес да поеме колкото се може по-бързо контрола върху банката, каза проф. Димитров.

В резултат на проведения днес /б.р. вчера/ в Народното събрание дебат, в Министерството на финансите се състоя среща с почти всички парламентарно представени политически сили за търсене на общо решение за запазване на обществения интерес, свързан с казуса КТБ." Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов на кратък брифинг след края на разговорите. Той допълни, че от името на присъстващите на дискусията народни представители е упълномощен да представи постигнатите на този етап решения - „Има консенсус за спешни законодателни мерки за опазване на интереса на всички граждани, кредитори и на държавата в случая с КТБ". По думите му възможните решения са да се предвидят норми, които да запълнят съществуващата празнота в настоящата правна рамка и да позволят в максимална степен защита на обществения интерес или между първо и второ четене по вече предприетите законодателни инициативи, свързани с изменение на Закона за банковата несъстоятелност, или с предложени изменения в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Владислав Горанов увери, че в четвъртък всички партии в НС ще получат текстовете, по които е постигнат консенсус по време на срещата в МФ. „Предполагам, че след утрешния ден ще има обща законодателна инициатива на почти всички парламентарно представени партии, която в бързи срокове ще се превърне в законодателно решение, гарантиращо обществения интерес, свързан с КТБ", посочи той.
Пред журналистите финансовият министър каза още, че от представения в НС аналитичен доклад могат да се направят обосновани предположения, че интересът на кредиторите не е защитен в рамките на сега действащия закон. „Именно това се опитваме да преодолеем в консенсус с всички политически сили", изтъкна той. Министър Горанов обясни, че съгласно настоящата нормативна уредба правомощията на квесторите не са достатъчни, за да се гарантира, че с определени допустими от закона сделки няма да се извършат лоши практики и увреждане на имуществото на КТБ.