Приходи и разходие за периода 2022-2024

Служебното правителство винаги е заявявало, че основен приоритет за него е както организирането на честни и демократични парламентарни избори, така и запазването на финансовата стабилност на страната и устойчивостта на публичните финанси. Това отбеляза на пресконференция на заместник министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова във връзка с процедурата по изготвяне на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетната процедура за изготвянето на Бюджета за 2025 година

Преди да пристъпим към изготвянето на бюджет за 2025 г. в МФ направихме анализ  на приходите и разходите за периода 2022-2024 година. Ще споделя с Вас някои тенденции, които оказват влияние както върху приходната, така и върху разходната част.

По отношение на приходите са налице следните тенденции:

Данъчно-осигурителните приходи бележат траен годишен ръст от около 5-6 млрд. лева. Въпреки че в този период бяха приети намалени ставки, нулеви ставки да определени стоки и услуги, но и в резултати от предприети административни и законодателни мерки от двете приходни агенции, всъщност приходите нарастват.

По отношение на неданъчните приходи, където се отчитат приходи от такси, концесии, дивиденти и др., се наблюдава спад, предвид че през 2023 г. беше внесен междинен дивидент от БЕХ от печалбата за 2023 г. в размер на 800 млн. лв., а трябваше да бъде внесена през 2024 година. Имаше решение на НС, което се обжалва пред Конституционния съд и той излезе с решение, че дивидентът, предвиден за 2024 г., да бъде внесен, т.е. остатъчният дивидент ще бъде внесен може би тази или началото на следващата седмица.

По отношение на помощите и даренията, където се отчитат европейските средства, включително и средствата по ПВУ, се наблюдава променлива тенденция на увеличения и намаления, предвид че през 2022 г. е получено първото плащане по ПВУ в размер на 2, 677 млрд. лв., а заявеното през 2023 г. второ плащане по плана в размер на 1, 277 млрд. лв. не е получено нито през 2023 г., нито през 2024 година. За да бъде получено, има определени изисквания за изпълнение на реформи и конкретни инвестиции.

По отношение на разходите анализът за периода 2022-2024 г. показва следните тенденции:

През целият период се наблюдава значителен ръст на увеличение на разходите, като най-висок ръст за периода се наблюдава при разходите за персонал, разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, и разходите за издръжка.

Разходите за персонал от 14,6 млрд. лв. за 2022 г. нарастват на 18,0 млрд. лева. Това е по план за 2024 година.

Същата тенденция се наблюдава и при разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, които от 25,7 млрд. лв. за 2022 г. нарастват на 34,9 млрд. лева.

Изводът, който може да се направи от изготвения анализ на приходите и разходите за тригодишния период, е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпът на нарастване на приходите, включително и приходите от европейски фондове и ПВУ.

Тази тенденция за изпреварващо увеличение на разходите се наблюдава и за 2025 г., като се засилва с допълнителен ефект в резултат на приетите законодателни промени за увеличаване на разходите за персонал в определени сфери, от прилагани социални политики и политики по доходите, както и от някои решения на Народното събрание.

По отношение на приходите за 2025 г., предвид неясните решения за реформи, изменения по плана и съдържанието на глава RePowerEU, прогнозна оценка по неполученото второ плащане по ПВУ е трудно да бъде направена.

На база експертна оценка приходите за 2025 г. бележат номинален ръст от 6,2 млрд. лв. в сравнение с 2024 г. или ръст от 7,7 на сто.

Данъчно-осигурителните приходи са оценени на база на предварителната макроикономическа прогноза и мерки за повишаване събираемостта на приходите от двете приходни агенции. Оценката е за номинален ръст на данъчно-осигурителни приходи от 6,7 млрд. лв.  в сравнение с 2024 г., или ръст от 10,4 на сто.

При помощите и даренията, които включват както средствата по европейските фондове, така и по ПВУ, е прогнозиран номинален спад в размер на 0,5 млрд. лв. с уговорката за неяснота относно второто плащане по ПВУ, както и следващите, тъй като не можем да получим трето и четвърто плащане без да е приключила оценката по второто плащане от ЕК.

Разходите за 2025 г. са оценени на база на действащите политики и прието законодателство. Общо разходите за 2025 г., в сравнение с 2024 г., бележат номинален ръст от 18,1 млрд. лв., или ръст от 18,2 на сто, от които:

за персонал - 4,4 млрд. лв.;

за издръжка - 2,5 млрд. лв.;

за социални и здравоосигурителни плащания - 5,4 млрд. лв.;

В структурата на разходите най-висок е делът на разходите за персонал и пенсии - 46,9 на сто.

Бих искала да подчертая, че представената информация не представлява параметрите по бюджета за 2025 г., нито включва техните окончателни оценки и не следва по никакъв начин да се спекулира с нея, включително да не се разпространяват неверни изводи и заключения относно устойчивостта на публичните финанси.

Целта беше да се анализират факторите, които оказват влияние върху приходите и разходите, и какви са тенденциите, за да се обмислят и набележат както приходни, така и разходни мерки с насоченост към инвестиции, които ще допринесат за икономически растеж и заетост при запазване на фискалната устойчивост и придържане към фискалните правила и ограничения.

Възможни са различни комбинации от приходни и разходни мерки, източници на финансиране и други подходи съобразно политиките и приоритетните области за развитие, които ще бъдат избрани. Знаете, че няколко пъти вече е коментирано, че усвояването на европейските средства е на много ниско ниво. Това е голям потенциал и въможност за реализиране на инвестициите с европейски средства и през ПВУ.

На последните две заседания на Съвета ЕКОФИН се обсъждат и приемат изменения на планове за възстановяване и устойчивост на 7-8 държави. На предстоящото заседание през октомври се очаква на още 3 държави да бъдат приети изменения по ПВУ. България е единствената държава, която не е представила нито изменение по Плана, нито съдържанието на глава RePowerEU.

Бих искала чрез Вас да се обърна към политическите партии да се организира дебат в НС и да се предостави мандат на служебното правителство да завърши договорния процес, защото средствата, които ще загуби България, са в размер на милиарди лева.

Средносрочният фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетът за 2025 г. следва да гарантират финансовата устойчивост на страната в средносрочна перспектива. В тази връзка трябва да бъдат намерени най-добрите експертни и политически решения и балансиран подход за икономически и социален просперитет при спазване на параметрите за устойчиви и стабилни публични финанси. Служебното правителство изразява готовност за обсъждане с политическите партии, работодателските организации и синдикатите за намирането на най-добрите решения за България.

В заключение бих искала още веднъж да подчертая и да призова да не бъде разпространявана невярна информация за бюджета и бюджетните параметри за 2025 г., както и да не се интерпретира невярно представената днес информация, тъй като подобен подход крие значителни рискове както за реализиране на целта,  свързана с присъединяване на България към еврозоната, така и за действителното състояние на публичните финанси.

Знаете, че очакваме в края на ноември или най-късно през декември България да изпълни последния критерий за присъединяване към еврозоната. По отношение на ценовата стабилност има и решение на НС, което задължава правителството в двуседмичен срок от изпълнението на критерия да бъде подадено искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади и след това за приемане на решение от Съвета на ЕС за определяне на дата за присъединяване на България към еврозоната. Затова е важно да не се предоставя невярна информация, тъй като това оказва директно влияние върху целите, които сме си поставили с нашите европейски партньори. Те следят внимателно информациите от България.