Проваленото домакинство на ЮНЕСКО: Пропуснатите ползи

Държавният провал с отказа и невъзможността за организация на престижен международен форум на ЮНЕСКО в България е поредният чиновнически пирон забит в ковчега на туризма ни. Секторът оцелява единствено заради усилията на бранша и въпреки всички пропуски, недоразумения и недоглеждания от страна на стотиците чиновници, чиито заплати се формират именно от приходите от бизнеса, категорични са от Изпълнителното бюро на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) в съобщение, получено в БТА.

От организацията заявяват, че след като десетилетия наред представителите на бизнеса, който пряко и косвено формира над 13 на сто в БВП на страната, са се борили за създаването на собствено министерство, за да се подобри комуникацията между институциите, да имат своя глас по време на заседанията на Министерския съвет, да има последователна политика в подкрепа на инвеститорите в сектора, ситуацията в момента показва, че това не се случва в действителност.

БХРА подчертава, че въпреки че Министерство на туризма няма пряка роля в организирането на срещата на ЮНЕСКО в България, то следва да лобира и подпомага координацията на въпросите, свързани с културното наследство и взаимодействието с ЮНЕСКО. Още повече, че ведомството в случай на осъществяване на форума би трябвало да подкрепя усилията на Министерството на културата в популяризиране на България като туристическа дестинация и да използва събитието за привличане на внимание към културното и природното наследство на страната. Както и да организира съпътстващи събития за представяне на българските традиции, кухня и обекти под закрилата на ЮНЕСКО. Освен това Министерство на туризма е трябвало да подпомогне организацията чрез контактите си с реалния бизнес в областта на хотелиерството, транспортната, туроператорския и екскурзоводския бизнес за настаняване на делегатите и организиране на техния престой. Ако имаше по-голям оказан натиск от страна на ведомството може би резултатът нямаше да е така унизителен за България, смятат от браншовата организация.

В позицията се изтъква още, че при провеждане на форума работа щеше да има и за десетки екскурзоводи, музейни работници, танцови и други състави, които да промотират традициите и историята на България.

Вместо страната ни да спечели десетки милиони евро от пряката организация на събитието, сега тя ще плати минимум 2 милиона долара, за да промотира френската столица Париж. А България и в частност туристическият бранш ще калкулират само пропуснати ползи, както и преки имиджови и не на последно място финансови щети, посочват от БХРА, допълвайки, че колкото и пари да даваме за реклама на туризма, дълги години те няма да успеят да компенсират този провал.

Браншовата организация подчертава също, че още не е известна позицията на министъра на туризма по този казус, още повече, че именно той преди години реализира успешно събитието по повод председателството на страната ни на ЕС в качеството си на тогавашен директор на НДК.

БХРА настоява туристическият сектор да създаде конфедерация на различните браншови организации, за да може индустрията да реагира единно и да търси решаване на общите проблеми, а не всяка организация да дърпа чергата към себе си.

От Изпълнителното бюро на БХРА настояват да бъде посочен конкретен виновен за провала на събитието и той или те да понесат както моралната, така и финансова отговорност за бездействието.

БТА припомня, че домакинството на България на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО бе одобрено на 31 юли 2024 г. в рамките на 46-ата сесия в Делхи, Индия. В сряда Министерството на културата съобщи, че след консултации на българските институции и ЮНЕСКО, Бюрото на Комитета за световно наследство се е съгласило да организира 47-ата сесия на Комитета за световно наследство в централата на ЮНЕСКО в Париж от 6 до 16 юли.