Прогноза: Как ще расте европейската икономика?

Според пролетната прогноза на ЕК през 2019 г БВП на ЕС ще нарасне с 1,4 % през тази година и с 1,2 % в еврозоната. През 2019 г. европейската икономика да продължи своя растеж за седма поредна година, като се очаква реалният БВП да нарасне във всички държави — членки на ЕС. Тъй като отрицателното въздействие на глобалната несигурност продължава, европейската икономика ще разчита на вътрешната динамика. Очаква се растежът да ускори отново своите темпове през следващата година.

Неотдавнашното забавяне на глобалния растеж и на световната търговия, заедно с голямата несигурност по отношение на търговските политики, влияе отрицателно на перспективите за растеж на БВП през 2019 г. и 2020 г. Продължаващата слабост на производствения сектор също играе роля, особено в страните, които имат специфични проблеми в автомобилната промишленост.

Забавянето на растежа на БВП ще спре през 2019 г.

Тъй като през тази и следващата година световната търговия и растеж се очаква да нарастват по- бавно в сравнение с бързите темпове от 2017 г., икономическият растеж в Европа ще зависи изцяло от вътрешната дейност. Днес имат работа повече европейци от всякога, а увеличаването на заетостта се очаква да продължи, макар и с по-бавни темпове. Това, заедно с увеличаващите се заплати, ниската инфлация, благоприятното финансиране и стимулиращите фискални мерки в някои държави членки, се очаква да поддържа вътрешното търсене.

През 2020 г. се очаква неблагоприятните вътрешни фактори да отслабнат и икономическата дейност извън ЕС да се възстанови, подкрепена от облекчаването на финансовите условия в световен мащаб и стимулите на политиката в някои бързо развиващи се икономики. Предвижда се догодина растежът на БВП да се увеличи леко до 1,6 % в ЕС и до 1,5 % в еврозоната. Наличието на повече работни дни през 2020 г. ще се отрази благоприятно на данните за тази година.

Безработицата продължава да намалява

Условията на пазара на труда продължиха да се подобряват въпреки забавянето на растежа към края на 2018 г. Макар че в някои държави членки продължава да е висока, безработицата в ЕС, отчетена на 6,4 % през март 2019 г., е спаднала до най-ниската си регистрирана стойност от стартирането на месечните серии от данни през януари 2000 г. В момента равнището на безработицата в еврозоната е най-ниско от 2008 г. насам.

Очаква се през следващите две години темпът на растеж на заетостта да се забави в резултат на по-умерения растеж и на отпадането на временните фискални мерки в някои държави членки. Очакванията са равнището на безработицата в ЕС да продължи да спада през 2019 г. и да достигне 6,2 % през 2020 г. Предвижда се равнището на безработицата в еврозоната да спадне до 7,7 % през 2019 г. и до 7,3 % през 2020 г., т.е. под стойностите отпреди началото на кризата през 2007 г.

Инфлацията ще остане ниска

Очаква се инфлацията в ЕС да се понижи до 1,6 % през тази година и да се повиши до 1,7 % през 2020 г. Общата инфлация в еврозоната спадна от 1,9 % през последното тримесечие на 2018 г. на 1,4 % през първото тримесечие на тази година поради по-слабото увеличение на цените на енергията. Тъй като се очаква инфлацията на цените на енергията да намалее още през следващите тримесечия и няма признаци по-големият растеж на заплатите да предизвика ценови натиск, прогнозите са инфлацията в еврозоната (хармонизиран индекс на потребителските цени) да достигне 1,4 % през 2019 г. и 2020 г.

Държавният дълг ще продължи да намалява, въпреки по-слабия растеж

Съотношението на дълга към БВП се очаква да намалее в повечето държави членки през 2019 г. и 2020 г. в резултат на малкия дефицит, а ръстът на номиналния БВП би трябвало да продължи да бъде по-висок от средния лихвен процент по непогасения дълг. При допускане за непроменена политика съотношението на дълга към БВП в ЕС се очаква да спадне от 81,5 % през 2018 г. на 80,2 % през 2019 г. и 78,8 % през 2020 г. Според прогнозите съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще намалее от 87,1 % през 2018 г. на 85,8 % през 2019 г. и 84,3 % през 2020 г.

Съвкупният бюджетен дефицит на ЕС се очаква да нарасне от 0,6 % от БВП през 2018 г. до 1 % през 2019 г. и 2020 г. Очаква се той да нарасне и в еврозоната — от 0,5 % от БВП през 2018 г. до 0,9 % през 2019 г. и да остане на същото равнище през 2020 г., ако няма промяна в политиката. Увеличението през тази година се дължи главно на по-бавния растеж на БВП и на експанзионистичните фискални политики в някои държави членки.

Рисковете за перспективите продължават да са значими

Рисковете за перспективите продължават да са значими. Рискът от протекционистки мерки в световен мащаб и текущото забавяне на растежа на световния БВП и търговията биха могли да се окажат по-дълготрайни от очакваното, особено ако растежът в Китай е разочароващ. В Европа рисковете включват Брексит без споразумение и възможността временните смущения, които понастоящем засягат производството, да се окажат по-дълготрайни. Съществува и риск от оттегляне на частните инвестиции при повишаване на политическата несигурност и намаляване на стимулите на политиката за растежа.

От друга страна, частното потребление и инвестициите в ЕС биха могли да се окажат по- устойчиви от очакваното, особено ако доверието на предприятията и потребителите не се повлиява в толкова голяма степен от несигурността и вътрешните затруднения и ако бъдат подкрепени с по-ефективни от очакваното мерки на фискалната политика в държавите с фискално пространство и стимулиращи растежа реформи.

За Обединеното кралство се прави чисто техническо допускане за 2019 г.

В светлината на процеса на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС прогнозите за 2019 г. и за 2020 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в моделите на търговията между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху протичащия в момента процес в рамките на процедурата по член 50.

За България

В България, ръстът на БВП спадна на 3.1% през 2018 г. от 3.8% през 2017 г., подкрепен от вътрешното търсене, но повлиян неблагоприятно от нетния износ. Очаква се той да се възстанови през следващите две години, достигайки 3.3% през 2019 г. и 3.4% през 2020 г. Благоприятните тенденции на българския пазар на труда се запазват и безработицата, която спадна до 5.2% през 2018 г., се очаква да намалее още до 5% през 2019 г. и 4.8% през 2020 г. Бюджетният баланс се очаква да остане положителен през прогнозния период, а публичният дълг да продължи да намалява.