АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Австрийската национална банка публикува по-песимистична прогноза за развитието на националната икономика в сравнение с прогнозата през септември. Очакванията са през 2024 година БВП да намалее за втора поредна година, като прогнозата е за спад с 0,9 процента.
Добавената стойност, осигурена през 2022 г. от трети страни за автомобилния сектор на Евросъюза, е била с 54 на сто по-висока спрямо 2010 г., когато е възлизала на 51,1 млрд. евро. Тя обаче намалява със 7 на сто в номинално изражение спрямо 2015 г., когато достига 84,4 млрд. евро.
Този зимен туристически сезон – между декември и края на март, България очаква около 3,1 млн. чуждестранни посетители, докато през миналия техният брой е бил 2,9 млн. Това каза в интервю Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма.
В есенните си прогнози организацията прогнозира инфлация на ниво от 2,4 на сто за 2024 г. и 2,7 на сто за следващата година, като за 2026 г. очакванията са тя да се свие до 2,5 на сто. Данните са коригирани надолу спрямо предишния доклад, публикуван през май, когато ОИСР обяви, че очаква инфлация за 2024 и 2025 г. да е на ниво от съответно на 3 и 2,8 на сто.
Според горепосочените тенденции и прогнози България разполага с всички ресурси, които да доведат до доста приходи от винен туризъм и да го насърчат. Можем да се възползваме от такива нагласи и нужди, които вече съществуват в света, единственото, което може би ни липсва, е да разказваме убедително и последователно нашата винена история.
Близо 90% от дърводобива у нас се осъществява ръчно, липсва механизация, а цените на дървесината продължават да са едни от най-високите в Европа.
Фундаментална промяна настъпва през 2024 г., когато само 36% от мениджърите споделят, че корупцията им е пречила да спечелят обществени поръчки, докато 59% са на обратното мнение. Причината за това, според проф. Керемидчиев, е във въведения филтър да се анкетират само фирми, участвали в обществени поръчки през последните 3 години.
Опазването на торфищата в Чаирските езера е основната мисия на тригодишния проект „Капсули биоразнообразие в Родопите“. Инициативата обединява НПО, учени от БАН, местната власт и бизнеса.
Второто искане за плащане обхваща ключови стъпки в осъществяването на 28 реформи и 14 инвестиции. Искането за плащане включва и инвестиции в области като центрове за наука, технологии, инженерство и математика (STEM центрове), научни изследвания и иновации, подкрепа за бизнеса, обновяване с цел подобряване на енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, както и ЖП-транспорт.
Основната причина за влошените очаквания се явява липсата на заявки. Самонаетите са под все по-голям икономически натиск, каза експертът на "Ифо" Катрин Демелхубер.