Прогнозите на икономистите на БАН

Колкото по-подготвена е страната ни, толкова по-големи ползи би реализирала и по-малко предизвикателства би срещнала тя при бъдещото си присъединяване към еврозоната. Това е основната теза в редовния Годишен доклад „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките с тема на фокус: „Еврозоната и присъединяваща се България“.

Фокусът в доклада разглежда в съпоставителен план икономическите резултати и провежданите политики в еврозоната през първите 20 години от въвеждането на еврото в реално парично обращение, както и опитът на 2 групи страни от ЕС – балтийските държави: Естония, Латвия и Литва, които са членки на еврозоната, и страните с дерогация: Полша, Чехия, Унгария и Румъния, които имат потенциал, но към момента се въздържат от членство. 

Анализът на икономистите от БАН на приелите еврото след финансово-икономическата криза от 2008 г. страни показва, че не се наблюдават сериозни инфлационни сътресения, което подкрепя тезата, че изборът на момента за присъединяване е важен както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Опитът на Полша, Чехия, Унгария и Румъния пък е, че част от очакваните ползи могат да се реализират и извън еврозоната - засилване на интеграцията на икономиката, синхронизиране на икономическия цикъл, по-голям приток на преки чуждестранни инвестиции, валутна стабилност, разширен достъп на домакинствата и фирмите до по-евтин ресурс, по-висока стабилност на финансовия сектор, поради разширяване на източниците за финансирането , валутна стабилност и др. 

Икономистите са категорични, че приемането на единната валута в България предполага определени ползи, но не трябва да се пренебрегва фактът, че този процес може да доведе до определени сътресения и рискове, ако икономиката ни не е готова. 

Годишният доклад на учените от ИИИ разглежда още състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2022 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2025 г. 

Според авторите икономическият растеж през 2022 г. се е забавил до 3.4% при реализиран рекорден реален растеж на БВП от 7.6% през 2021 г. Забавянето на икономическата активност през м.г. се дължи на влошаването на икономическата обстановка в регионален и световен план, следствие на военния конфликт в Украйна, последвалите икономически санкции срещу Русия, както и предприетите строги противоепидемични мерки в Китай, което предизвика затруднения и прекъсвания във веригите на доставки на стоки и суровини. Икономическата обстановка през първото тримесечие на 2023 г. изглежда благоприятна при наличието на нисък прираст на индикатора за бизнес климата, смятат учените.

Годишната инфлация през 2022 г. възлиза на 14.3%, което е една от основните причини да се отложи оценката на готовността на страната ни за присъединяване към еврозоната, става ясно от Доклада. Сред факторите с най-голям принос за ускоряването на цените са поскъпването на основните енергоизточници и селскостопанските продукти на международните пазари, както и високите цени на международните превози. Според учените през първото тримесечие на 2023 г. инфлацията се е забавила поради низходящата динамика на цените на енергийните стоки и останалите суровини на международните пазари. Очаква се инфлацията да остане по-висока в краткосрочен план, въпреки провежданата рестриктивна парична политика от водещите централни банки в световен план и повишаването на  задължителните минимални резерви от БНБ, което ще се дължи на действието на вътрешни проинфлационни фактори. 

Основните параметри на пазара на труда - икономическа активност, заетост и безработица, през 2022 г. се възстановяват до нивата си преди пандемията от COVID-19. Безработицата възлиза на 4.3%, като след 2-годишен спад работната сила нараства, а при показателите за заетостта се регистрират най-добри стойности за последните 2 десетилетия, анализират икономистите от БАН. Според тях намаляване на заетите лица се отчита единствено във възрастовата група 25-34 години, което трайно я отличава като рискова. Неблагоприятната демографска ситуация в страната все повече оказва ефект върху пазара на труда. Натискът за увеличаване на доходите от труд ще продължи да нараства, надминавайки растежа на производителността на труда, като през 2022 г. България заема водещо място в ЕС по нарастване на средната работна заплата, се казва в Доклада. 

Фискалната политика през 2022 г. се определя от високата ценова динамика, при която по-високите реализирани бюджетни приходи са насочени към мерки за компенсиране на намаляващата покупателна способност на домакинствата и за разширяване на по-ниските ставки на ДДС за бизнеса, което рискува устойчивостта на бюджетните приходи. Анализът на икономистите сочи, че приходите от данък печалба отчитат изпреварващ темп на растеж в резултат от възстановената икономическа активност, а приходите от данъка върху доходите на физическите лица нарастват с 10% на годишна база, следствие на предприетите антикризисни правителствени мерки за преодоляване на спада в заетостта и доходите, и постепенното възстановяване на икономическата активност.

Според учените годишният прираст на постъпленията от косвени данъци се дължи на премахването на ограничителните мерки във връзка с пандемията от COVID-19 и увеличеното вътрешно потребление и вноса, а на неданъчните - на увеличените приходи на фонд „Сигурност на електроенергийната система“. В този смисъл очакванията за ускорено изпълнение на европейските инвестиционни проекти за програмния период на ЕС за 2014-2020 г. не се оправдават, което поставя под риск фискалната позиция за 2023 г.

Забавянето на промените в националното законодателство, свързани с НПВУ, е съществен риск пред изпълнението на заложените инвестиционни проекти и капиталовата програма на правителството, категорични са учените. Според тях правителствените субсидии под формата на компенсации за високите енергийни цени, както и разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи, продължават да нарастват през 2022 г. и все повече  поставят в риск запазването на фискалната стабилност. Въпреки че държавният дълг е нисък, фискалната предпазливост е препоръчителна предвид натиска върху публичните финанси и необходимостта от запазване на фискални буфери при високата икономическа несигурност в регионален и световен план, става ясно от Доклада. 

Предварителните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма за първите четири месеца на 2023 г. показват влошаване на бюджетното салдо с 1.1 млрд. лв. поради по-ниските постъпления от данъци спрямо направените бюджетни разходи, смятат икономистите. Затова и препоръката им е в предложения Закон за държавния бюджет за 2023 г. подкрепящите мерки за бизнеса да отпаднат, а отчисляването на дивидентите на държавните предприятия към бюджета да не са в пълен размер, защото това ще възпрепятства реинвестирането на остатъка от печалбата. 

Анализът на външнотърговските отношения на България през 2022 г. показва, че в ниска степен се реализират предимствата, произтичащи от нарастването на цените в световен мащаб, което издава структурна невъзможност на икономиката ни да се адаптира към по-високо технологично производство и респективно износ. Въпреки че делът на инвестиционните стоки нараства, което е положителна тенденция предвид по-високата им добавена стойност, износът и вносът на суровини и материали продължават да доминират в структурата на външната търговия, смятат учените. И посочват, че през 2022 г. износът на оръжия, муниции и техните части и принадлежности възлиза на 1.455 млрд. евро, а стойността на реализирания износ на електрическа енергия нараства със 146%. Очакванията са производството и износът на военна продукция и електроенергия да продължат да противодействат на спада на външното търсене на България и през 2023 г.

2022 г. се характеризира със запазване на интензивните темпове на кредитиране на фона на все още умереното вдигане на лихвените проценти, отчитат учените от ИИИ. Очакванията им са през 2023 г. да настъпи известна промяна в състоянието на финансовия сектор в страната, тъй като протичащите изменения на средата създават условия за нарастване на дела на необслужваните кредити, а оттам и до растеж на провизиите и понижение на показателите за рентабилност в банковия сектор. 

Средносрочната прогноза на ИИИ при БАН е, че вътрешното търсене постепенно ще се възстановява до 2025 г., докато приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен. Очаква се инфлацията да бъде по-висока от обичайната през последните години, а безработицата - на същите нива и дори леко да се понижи през следващите 2 години. Разкриването на нови работни места ще намали драстично влиянието си върху темповете на икономически растеж, смятат учените. Според тях неизпълнението на вече поети ангажименти, в т.ч. и по НПВУ, може да доведе до по-висок бюджетен дефицит и по-голяма нужда от външно финансиране, което би отложило членството на България в еврозоната и след 2025 г.