Програмата за саниране продължава с 80% субсидия

„Не е естествено да очакваме 100-процентово финансиране на проектите за саниране, нормалните стойности са 20-25% и ние неминуемо ще се движим в тази посока“ – това каза министърът на околната среда Юлиан Попов на срещата, организирана от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, посветена на развитието на политиките за енергийна ефективност в България.-. „Ние възприемаме, че сградното обновяване е нещо, което държавата дължи на индивида, а това е много грешна постановка. Сградното обновяване има много допълнителни ползи, като трябва да се изработи механизъм, който да оценява колко реално ще спечели конкретният потребител на средствата.“, допълни той.  

3068 са подадените предложения за проекти за саниране в първия етап на програмата „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап 1“, която за последно осигуряваше 100 процента грант. Наличното финансиране обаче ще е достатъчно само за около 700 сгради, като резултатите ще бъдат обявени след местните избори.

Още 200 могат да бъдат финансирани по Етап 2 на програмата, без за момента да има заявки. „Сдруженията изчакват класирането, а може би някои очакват субсидията да се увеличи отново на 100%“ – сподели Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. „Изискванията на ЕК в това отношения са ясни - връщане назад няма и не трябва да има, защото собствениците трябва да носят отговорност за сградите си“.

Промяната няма да бъде лесна, а за да подпомогне участието, МРРБ работи върху няколко нови инструмента. Един от тях е превръщането на Областните информационни центрове в „бюра за обслужване на едно гише“, където гражданите да получават информация и административна подкрепа за участието си в програмите за енергийна ефективност и ВЕИ.

Обсъжда се и гаранционна схема за целеви кредити от търговските банки по подобие на тази, вече налична за програмата за индивидуалните ВЕИ инсталации. Най-иновативният подход включва прилагане на ESCO схема, в която, с участието на общините и строителните фирми, трета страна (ESCO) да финансира разходите за участие на собствениците и да гарантира спестяванията, с които те ще изплащат получените кредити.

„За третото плащане по НПВУ очакваме да има развитие по Националния фонд за декарбонизация, като дори и в момента имаме достатъчно възможности – Фонд ФЛАГ, ББР, Фонд на фондовете – и ще направим всичко възможно, за да ги използваме“, завърши Бонева. 

В разговора беше засегната и ролята на местните власти, бизнеса и финансовия сектор за реализирането на програми за сградно обновяване в режим на съфинансиране от гражданите.

„Сградното обновяване трябва да е неделима част от интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. Ние продължаваме да настояваме за прозрачност при разработването на този  ключов за държавата и обществото инструмент.“, сподели по време на срещата Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.

Иван Велков, член на УС на БСК и бивш заместник-председател на Столичния общински съвет, идентифицира трудностите пред общините да провеждат собствени политики за енергийна ефективност, но наблегна на готовността на бизнеса за участие:

„Преди няколко седмици на кръглата маса за устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност, която проведохме в БСК, видяхме, че и за публичните фондове, и за търговските банки, темата е приоритет номер едно.

Бизнесът също е готов – и да управлява проектите, и да ги изпълнява. И за двете обаче е необходима предвидимост и стабилност на политиките и програмите за финансиране, а не кампанийност, каквато виждаме до момента. Трябват и повече инвестиции в знания и образование, защото липсват квалифицирани кадри.“ 

Дискусията обърна сериозно внимание и на проблема с чистотата на въздуха, който, по думите на министър Попов, продължава да бъде основен приоритет и следва да бъде много по-сериозно обвързан с политиките за сградно обновяване и намаляване на енергийната бедност.

Програмите за подмяна на остарелите отоплителни уреди в най-замърсените градове продължават, а нов проект, финансиран от глобалния Clean Air Fund, ще даде допълнителна финансова аргументация за замяната на печките със съвременни термопомпени инсталации.

За съжаление обаче работата по актуализацията на Националния интегриран план в областта на климата и енергията, който трябваше да бъде подаден към ЕК до края на юни т.г. с подробно разработени приоритети, политически мерки и финансови механизми, все още е на ниво енергийно моделиране в Министерството на енергетиката и очаква съгласуване с останалите ведомства.

Подготвят се и промени в Закона за ограничаване изменението на климата, с който за първи път в България ще се постави задължителна цел за декарбонизация до 2050 г. с разчети за всички сектори.