Продажбите на мед два пъти по- ниски

Кризата удари сериозно и пчеларския бизнес у нас.
Българите са на последно място в света по консумация на мед, коментира за БТА председателят на областния пчеларски съюз в Бургас Ботьо Ботев.
Ботев посочи, че голяма част от производителите на мед се оплакват от липсата на достатъчно средства за развиване на дейността. По думите му пчеларите все по-трудно получават кредити. Те реализират големи загуби от тава, че напоследък все
по-често различните култури се третират с препарати, които са вредни за пчелите, поясни специалистът. Пчеларството страда не по-малко и от масовата смърт на пчелите поради различни заболявания, паразити и други "напасти". Към това може да
добавим отрицателното въздействие на повишаването на цените на горивата и храните, на намаляването на посевите с медоносни култури, каза председателят на съюза.
В Бургаски регион вече има случаи на продадена, но неплатена с месеци продукция от фирма-купувач. Парите закъсняват и това пречи да се направят каквито и да било инвестиции в бизнеса, каза Ботев.
В търговската мрежа драстично спадат продажбите на предлагания мед, два пъти по-малка е продажбата му, каза за БТА производителят на природния продукт Кирил Киров от Несебър. Той поясни, че медът му е разфасован в специализирано
предприятие с BG и партиден номер. Който иска да намери пазар трябва да спазва наредба номер 9, която третира качеството на хранителните продукти, обясни пчеларят.
Държавата в момента не прави необходимото, за да стимулира малкия и среден бизнес, коментира Георги Тодоров от Царево. Според него единственото нещо, което трябва да се направи е инвестиране в пчеларството на свежи средства чрез усвояването на еврофондовете.
За да започнеш сериозен бизнес са необходими 12-15 хил. лв., коментират пчеларите. Това предполага да се вади мед от поне 50-60 кошера. Според качеството си пчелните къщички вървят по 100-120 лв., т. е. всеки начинаещ пчелар трябва да задели около
6-7 хил. лв. само за кошерите, обясни Ботьо Ботев. Според специалиста за да е високомедоносно, пчелното семейство пък не може да се купи откъде да е, а само от лицензирана ферма или селскостопански магазин. Елитен рояк с пчела майка струва около 100 лв., т. е. трябва да се заделят още поне 5-6 хил. лв.
Отделно се закупуват инвентар и оборудване, които също възлизат на няколко хилядарки, заяви председателят на съюза.
80 процента от производителите на мед се занимават с пчеларството като бизнес, т.е. с това осигуряват основните си доходи, посочи Ботев. Но не може да се каже, че пчеларят е печалбар. Трудът е много, а разноските за отглеждане на пчелното
семейство са големи. Медът все още не е достигнал себестойността си, каза Ботев. В момента цената е не повече от 4 лева. До преди две години килограмът се е продавал за лев и осемдесет стотинки.
Специалистът определя Бургаска област като една от най-плодотворните, а в нейния регион пчеларството е най-силно развито в Карнобат. Производството на мед в областта е 400 тона годишно. У нас пчелните семейства са 574 000, а през последните години популацията намалява критично, съобщиха от съюза.
Страната ни е била на първо място по брой на пчелни семейства на глава от населението, отбелязват пчеларите. В най-добрите години у нас е имало 840 000 кошера. Заради ниската производителност през последните години се вадят по 8-9 кг мед от кошер. Най-много производители на мед има по поречието на
Дунав, Врачанския край и Странджа, в Северна България, в Добруджа.
Ботьо Ботев каза, че близо 80 процента от меда, произведен в България, се изнася. Продуктът е с високо качество и екологичност и затова българския мед се използва за подобрител на пчелни продукти в страните от ЕС, САЩ и Китай. Родният
продукт в чужбина често се смесва с тамошния, за да подобри качеството му.
Българите са на последно място по консумация на мед в света, въпреки че у нас се произвежда между 13 и 14 хиляди тона от продукта годишно, посочи Ботев. По последни данни, в България консумацията на мед на глава от населението е 250-300 грама годишно. Статистиката сочи, че има и хора, които никога не са опитвали мед и не познават вкуса му.
В момента българите използват пчелните продукти предимно като лек, а не като полезна храна. Голяма част от произведеното количество мед у нас се изнася в страните от ЕС, главно в Германия, Швейцария и Франция. Там обаче средногодишната консумация на човек е 4 кг, изтъкна Ботев. В страните от ЕС килограм от натуралния продукт се купува по 5-6 евро, поясни специалистът.