Проектите на президента Плевнелиев 2009 & 2016

Екип EconomyNews.bg, колаж EconomyNews.bg

В края на 2016 година изтича мандатът на президента Росен Плевнелиев. Предизвикателствата през изминалите четири години не бяха малко – дори само заради съставянето на две служебни правителства или инициирането на референдум (той е първият български президент, сторил това) или външно-политическите трусове (отношения с Русия на национално и европейско ниво, бежанска криза и др.).

Но сякаш държавният глава блестеше повече като регионален министър в първия кабинет „Борисов”. Проектите, чийто основи бяха поставени тогава, днес виждаме финализирани или в напреднал етап на развитие. Самият Плевнелиев не изневери на себе си и продължи да бди над тях и като президент, което потвърди и в своето изявление преди месеци, когато съобщи, че няма да се кандадатира за втори мандат:

„Като президент, а преди това и като министър, се посветих на регионалното развитие. От 2009 г. стартира изпълнението на хиляди проекти на българските общини, построиха се стотици нови детски градини, ремонтираха се хиляди училища, градски паркове, площади, публични площи, обществени сгради. Обновиха се хиляди километри пътища, модернизират се пътни и железопътни коридори, минаващи през България. Модернизацията на страната и на базисната инфраструктура няма алтернатива. Посветен съм на този стратегически национален приоритет. Като министър, обещах три магистрали. Днес автомагистралите „Люлин“, „Тракия“ и „Марица“ са изцяло готови. Обещаното е изпълнено и аз благодаря на всички, които допринесоха за това. Общо 350 км магистрали бяха построени от 2009 г. до сега. С това постижение можем да се гордеем. Софийското метро, като голям и стратегически проект за страната, също се разви с бурни темпове. През годината в експлоатация влезе и заводът за преработка на отпадъци в София, който е най-модерното подобно съоръжение на Балканите. За четири години бяха построени над 50 изцяло нови пречиствателни станции за българските градове. Бяха закупени хиляди нови автобуси, тролейбуси, трамваи и други средства за градския транспорт. България се позиционира като държава на кръстопът и подобрява съществено и бързо своята базисна инфраструктура”.

7 магистрали и 7 скоростни пътя финансирани от ЕС

«Приоритетите на „България 2020” – седем магистрали, седем скоростни пътя, са вече част от трансевропейската актуализирана пътна мрежа» - това са думи отново на Плевнелиев, но като министър на регионалното развитие и благоустройството. За българите това означава, че магистрала Хемус и скоростните пътища вече са част от трансевропейската пътна мрежа. Те струват около 3 млрд. евро. Икономиите за България възлизат на 80% от тази сума или около 2,5 млрд. евро».

Вече като президент няколко години по-късно той изтъкна четирите стратегически проекти в пътния сектор на страната ни до 2020 година:

- Лот 3 на АМ „Струма“

- АМ „Хемус“

- Тунелът под връх Шипка

- Скоростен път „Видин-Ботевград“

Отделно Плевнелиев посочи изграждането на скоростните пътища Русе-Свиленград и „Черно море“, който ще свърже Бургас и Варна с румънското пристанище Констанца.

София Тех Парк и Икономическа зона «Божурище»

„През декември открихме първите сгради от София Тех Парк. Това е първият научно-технологичен парк в България и на Балканите, зад който обединени застанаха България и Европа”, каза президентът.

В рамките на „София Тех Парк“ ще заработи научно-изследователска инфраструктура за близо 20 млн. лева в помощ на българския иновативен бизнес и ше бъдат създадени около 20 000 кв. м. нови и реновирани сградни площи, които да подслонят приложно-изследователски лаборатории, общ инкубатор, иновативни лекционни, образователни, дискусионни форуми, места за демонстрация на нови технологии, паркинг за автомобили и зелени пешеходни пространства. Една част от всичко това вече е готова, развитието тепърва предстои, но Паркът е факт под зоркия поглед на Росен Плевнелиев.

"Нашите мечти само отпреди 3 години днес се сбъдват, защото в тази изключително модерна фабрика ще се произвеждат компоненти за Мерцедес "S", Порше, Ауди "Q7", каза президентът през 2015 г. при откриването на нов завод с инвестиция 40 млн. лв. в Икономическа зона Божурище. Държавният глава тогава припомни, че Индустриалната зона е стратегически разположена около три магистрали и е логистичен център за връзка с модерна железопътна линия, метрополитен, инфраструктура.

По-малко от година по-късно Божурище ще привлече още 50 млн. евро инвестиции 303 дка в икономическа зона София – Божурище ще закупи „ЮСК Бул“ ЕООД, чийто инвестиционен проект предвижда строителство и експлоатация на голям иновативен логистичен център за обслужване дейността на дружеството, както и на други дружества от групата ЮСК - Дания в Централна и Източна Европа.

Икономическа зона София-Божурище

Обща площ на зоната – 2 550 000 m²

Непосредствена близост до главни международни пътища и европейски транспортни коридори

София (център) – 15 км

Летище София – 23 км

Директна връзка с железопътната мрежа

Проект за спирка на метрото в близко бъдеще

В непосредствена близост до международния път, свързващ Европа и Турция

На 5 км от магистралата за Гърция

На 2 км от магистралата за Сърбия

На 30 км от магистрала “Тракия”

Тези факти са доказателство, че Росен Плевнелиев е визионер, но силата му е в конкретни бизнес проекти и работата „на терен”, а дипломацията по-скоро му стои като зле скроен костюм. Решението той да бъде кандидат за изборите през 2011 г. вероятно бе продиктуван от липсата на алтернатива и човек, който да спечели вота. Но ГЕРБ и Борисов вече натрупаха достатъчно управленски опит, имат и време и вероятно този път няма да „жертват” човек като Плевнелиев. Засега неизвестните обаче са твърде много. 

Президентите преди Плевнелиев

За Петър Младенов едва ли има смисъл да се говори много, най-малкото поради факта, че той бе продължение от стария режим в първите години от прехода. Но все пак няма как да забравим репликата по време на протестен митинг от 14 декември 1989 г.: „По-добре танковете да дойдат“.

Наследникът му Желю Желев (мандат: 1 август 1990 – 22 януари 1992) също ще остане с емблематичната пресконференция през лятото на 1992 г., запомнена като „Боянските ливади“. На поляната в президентската резиденция „Бояна“ Желев остро правителството на Филип Димитров. Действията му като държавен глава обаче са по-скоро във външно-политически план – подкрепя Борис Елцин в пуча срещу Михаил Горбачов, лобира за признаването на Македония за независима държава, както и Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения.

Външната политика бележи и мандата на Петър Стоянов (22 януари 1997 – 22 януари 2002 г.), който ще остане в история с молбата за членство в НАТО и началото на преговорите за присъединяване към Европейския съюз – и двете завършили успешно. Освен това България става непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. За първи път през 1999 г. американски президент посещава България. По покана на Стоянов Бил Клинтън прави историческо тридневно посещение между 21/23 ноември. По време на мандата си става първият държавен глава в света, подписал закон с електронен подпис. Пак по време на управлението му на руската компания „Лукойл” буквално е подарен българският „Нефтохим Бургас”- по-късно самият Стоянов призна, че е имало интерес от страна на „Шел”, но очевидно политическите му сили не са стигнали да повлияе на решението на тогавашния премиер Иван Костов.

Следват двата мандата на Георги Първанов (първи мандат 22 януари 2002 – 22 януари 2007, втори мандат 22 януари 2007 – 22 януари 2012). Във вътрешно-политически план той ще бъде запомнен с инициирането на спорната Тройна коалиция, намесата в делата на Българската православна църква, сложили край на разкола, Първанов поставя началото на кампанията „Българската Коледа”. Но в дългия период на неговото управление има немалко спорни въпроси или гафове като този с едновременното награждаване с Орден „Стара планина” на Ахмед Доган и на участника във Възродителния процес Васил Мръчков. Най-големият скандал е разкритието за сътрудничеството му за Държавна сигурност, след който често е наричан в медиите с псевдонима си „Гоце”.  Това е президентът, на когото три пъти е искан импийчмънт, макар и безуспешно. А гордостта му – проектите от „Големия шлем” - петролопроводът "Бургас - Александруполис", АЕЦ "Белене", газопроводът "Южен поток" на практика се провалиха.