Проектозаконът за храните очаква оценката на БАН

Министърът на земеделието и храните Георги Тахов съобщи, че всички становища по законопроекта за агрохранителната верига са отразени и той е даден за оценка на въздействие, която ще бъде направена от екипи на БАН.

Оценката ще продължи поне три седмици, след което ще има едномесечно обществено обсъждане, каза още министърът по време на форума "Нови възможности и предизвикателства пред българския агросектор", който е 19-и от кампанията "Да! На българската храна". 

Законопроектът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който цели регулиране на търговските практики и справедливо разпределение на добавената стойност по веригата, беше представен на 17 март.

По думите на министър Тахов на фона на цялата икономическа и политическа несигурност Министерството на земеделието и храните се старае да фокусира своите усилия в подкрепа на развитието и потенциала на земеделските ни производители.

Аграрният министър засегна и темата за напояването, което определя като свой "топ приоритет". Георги Тахов разказа, че миналата година е поискал изходни данни, на които да стъпи, за да надгражда инфраструктурата на "Напоителни системи". Представени са му данни от 1997 г., които са се базирали на такива от 1968 г.

Земеделският министър посочи, че са направили цялостна инвентаризация на "Напоителни системи", купили са дронове и специални технологии, обследвали са канали, язовири и площи за напояване. Всичко това е било с цел да имат реалната картина в страната. Вследствие на това са се ангажирали, че ако получат от бюджета 1,5 млрд. лева в рамките на бюджетна процедура 2024-2028 г., ще увеличат поливните площи с над 3 млн. декара. В тази сума е предвидено изграждането на шест нови язовира.

Тахов припомни, че в рамките на година са успели да реновират и до началото на поливния сезон ще бъдат готови 26 канала на "Напоителни системи". Бюджетът е 100 млн. лева. Също така миналия месец са отворили нова интервенция за "Напоителни системи" в размер на 100 млн. евро, с която каналите ще бъдат увеличени с допълнителни 47. Така за година и половина само с европейски средства напоителните площи ще бъдат увеличени с близо 800 млн. дка.

Министър Тахов каза още, че са започнали обследване на площадките за градозащита. 50 години няма построена нова площадка, в момента изграждаме нови 28 такива, съобщи той. 

По думите на Георги Тахов съществуващите площадки са в готовност, но не цялата територия на страната може да бъде от градозащитните системи. Предпочитам да се възползваме максимално от възможността, която имат всички земеделски производители - застраховането на продукцията и взаимоспомагателния фонд, който ще се прилага за управление на риска в земеделието, а именно при неблагоприятни климатични условия, пазарни смущения и въобще рисковете, които се случват неизбежно, заяви аграрният министър.

"Наясно сме, че продоволствената сигурност, за която говорим години наред и е част от националната сигурност, не е вече въпрос на популизъм, а на национално самосъзнание, на изправяне на икономиката до степен да може да задоволи вътрешния пазар. Но тъй като сме част от Европейския съюз (ЕС), вътрешният пазар се превръща в много по-голямо и по-широко понятие", каза Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Тя допълни, че държавните магазини, които се очаква да бъдат открити, за тях са добра новина, защото на пазара ще се появи още един оператор, който само ще повиши конкуренцията, а това е основен фактор в пазарно ориентиране на цените.

По отношение на законопроекта за агрохранителната верига Кукушева коментира, че никой повече от преработвателите не е заинтересован да бъде гарантирана печалбата на земеделските производители. Но за целта считат, че критичните мерки трябва да обхващат тези браншове, които имат проблеми при реализацията до краен потребител, където съществуват нелоялни търговски практики при договарянето. Считаме, че част или поне преработвателната промишленост с изключение на млекопреработката, трябва да излязат от обсега на това критично законодателство или поне да се разгледа бранш по бранш какво е положението, защото нямаме проблем при реализацията на нашия продукт до крайния потребител, заяви Кукушева.

Председателят на Управителния съвет (УС) на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България Йордан Чорбаджийски обърна внимание на господстващото положение на тъй наречените "външни инвеститори". По думите му, когато направят тези инвестиции, е важно първо да обезпечат със суровини българските производители, а не да само да изнасят.

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова пренесе разговора в темата на предстоящите празници и съвместните проверки, които извършват заедно с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Тя обърна внимание, че това, което следят при проверките и за което трябва да гледат хората, е да проверяват дали крайната цена на касата е същата като табелата на стоката, да не се подвеждат лесно от заблуждаваща информация като надписи "домашни", а да искат допълнителна информация за произхода на храните. По отношение конкретно на козунака Филипова посочи, че когато пише "традиционен", при проверките често установяват съдържание на продукти, които не са традиционно използвани от българските производители.БТА