Промени в ЗОП – приоритет за министър Дончев

Всички законодателни приоритети на екипа са ангажирани с изработването на новите текстове на Закона за обществените поръчки (ЗОП), каза министърът по усвояването на средствата от ЕС Томислав Дончев на международна конференция днес в НДК.
По думите му в момента няма закон, който да гарантира спазването на всички хоризонтални принципи на публичните доставки - прозрачност, честност и свободна конкуренция, и в същото време да гарантира скорост и акуратност. Според министъра най-голям проблем е бързината. Не е нормално едно възлагане да отнема 6 или 7 месеца, когато има обжалване, добави той.
По думите на Дончев понякога участието по ЗОП се превръща в състезание по документална изрядност и тогава не печели състезанието този, който предлага най-добро качество и най-добра цена, а този, който е най- добър в подреждането на документите. Трябва да използваме добрата практика от предприсъединителния период - типови форми, които следват всяка стъпка на процеса, отбеляза Дончев.
Пред участниците във форума министърът отбеляза, че европейските пари са не повече от 10 % от всичките ни публични разходи и на тях не трябва да се гледа като на
единствен и основен ресурс, но те са такъв за инвестициите в публичната инфраструктура. Тези пари са основният инструмент за реформа, която тече в страната, добави Дончев.
Към средата на програмния период България е успяла да договори към 40% от средствата и да разплати 8,6 - 8,7%. Тези цифри не са повод за радост и е нормално цифрите да бяха поне два пъти по-високи, но са повод за оптимизъм, защото само преди няколко месеца темпото на разплащане беше няколко пъти по-ниско, каза министърът. Според него ако се запази това темпо можем да се надяваме да приключим програмния период с добър резултат.
По дебата за бъдещето на кохезионната политика на ЕС Томислав Дончев отбеляза, че българската страна не само следи, но и участва в него. По думите му посоката е в концентрирането върху няколко конкретни приоритета на ЕС. Редно е обаче да се
направи разлика, че ако старите държави членки могат да си позволят да определят като приоритети зелената инфраструктура и зелените технологии, то България не може да пропусне базисната инфраструктура като допълнителен приоритет, заяви министърът.