Промени за български продукти от малки ферми

Втората промяна на Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход вече е факт. Всичко в нея е насочено към това да се стимулира консумацията на качествени традиционни български храни и продукти, казват от МЗХ.
С измененията се завишават количествата на прясна и охладена морска и сладководна риба, суровото овче, козе и биволско мляко, които стопаните могат директно да продават.
Разширява се и обхватът на територията, в която те могат да продават директно стоката си. Директната доставка на месо от дивеч до крайния потребител или обект за търговия на дребно вече може да става на територията на цялата страна.
Като добър вариант за планинските ферми земеделският министър Греков определи мобилните мандри, които са друго голямо облекчение в наредбата и чрез които малките планински ферми ще могат да предложат на потребителите автентични млечни продукти от съответния регион.
Министър Греков допълни, че предстои да се регламентира обозначението на продуктите, произведени в планински райони, така че да отговаря на европейските изисквания. Това ще улесни много работата на фермерите в планинските райони, защото те ще  имат възможност да правят млечни продукти там, където пасат животните.

Промените в Наредба 26 са плод на колективните усилия на партньорите по проекта "За Балкана и хората", финансиран от Българо-Швейцарската програма за сътрудничество

Координаторът на проекта "За Балкана и хората" д-р Стоилко Апостолов, който е и управител на Фондацията за биологично земеделие "Биоселена", коментира, че промените в наредбата са плод на колективните усилия на партньорите по проект "За Балкана и хората", финансиран от Българо-Швейцарската програма за сътрудничество: Биоселена, БДЗП, МЗХ, БАБХ. Той благодари на всички експерти от МЗХ и БАБХ за активната им работа по промяната на наредбата, наложила превод на повече от 200 страници нормативни документи от Франция, Австрия и Швейцария, които са послужили като база за сравнение. За промените в наредбата е получена експертна помощ от най-високо ниво от Швейцария.
Стоилко Апостолов припомни, че за да се случи Наредба 26 е трябвало да бъдат променени още две съпътстващи наредби - Наредба 44 /за регистрация на животновъдни обекти/, като беше разрешено в един животновъден обект да се отглеждат няколко вида
животни. Променена беше и Наредба 4, като за малките стопанства /до 4 крави/ беше направено изключение да не се изисква хладилна вана за съхранение на млякото.
Една от най-често отправяните критики в медиите е, че Наредба 26 не е в интерес на малките ферми, каза Апостолов. Според него обаче тези критики са неоснователни, защото Наредба 26 е за директна доставка на малки количества суровини и храни.
Тя не е наредба за малките ферми, а по нея могат да се регистрират както малки, така и големи стопанства, като спазват ограниченията в количествата, които наредбата налага, подчерта специалистът.
Говоренето по принцип против наредбата създава негативно отношение към нея сред животновъдите, а това не е от полза на никой, казва още Апостолов. Според него може би е по-добре да се започне работа по създаване на Наредба 27, която да е адресирана към най-малките ферми, вместо да се критикува постоянно нещо създадено и работещо.
Сред най-важните промени в наредбата той нарежда това, че продуктите, които могат да се продават по нея, са разделени на 4 категории: първични продукти - сурово мляко, пчелен мед и пчелни продукти, яйца от кокошки и пъдпъдъци и прясна и охладена морска и сладководна риба; прясно месо от птици и зайци, заклани във фермата; отстрелян едър и дребен дивеч или месо от едър и дребен дивеч; обработени или преработени храни от животински произход. За всеки от тях има отделни изисквания, оказани в наредбата.
Общото изискване и за трите категории суровини или храни, с изключение на дивеча, е да се обработват, преработват и продават от собственика на животните, от които са добити. Това означава, за регистрация по тази наредба могат да кандидатстват само собствениците на животновъдните обекти - фермерите. Това, което наредбата категорично не разрешава е да има посредник, включително друго физическо или юридическо лице, дори и това да бъде член на семейството на фермера.
Според Стоилко Апостолов пчелният мед и пчелните продукти са най-малко рискова група от всички продукти по Наредба 26, по тази причина изискванията са най-опростени. Пчеларят трябва да прави лабораторни анализи за всяка партида мед за определени  показатели, а продажбата става директно от пчелина, от базари и пазари, тържища и обекти за търговия на дребно с изключение на търговските вериги, на територията на цялата страна. На практика няма териториално ограничение за продажбата на мед и пчелни продукти, както и за количествата мед, които пчеларят може да продава директно.
източник:БТА