Промените в закона за ипотеките са спорни

Приетите на първо четене промени в Закона за потребителския кредит ще донесат известни позитиви за клиентите на финансовите институции, но твърденията, че като резултат от тях пазарът ще се активизира, са неоснователни. Към момента дългото обсъждане и многото различни варианти на промените водят само до объркване на потребителите, посочват в анализа си за месец февруари експертите от консултантската компания Кредит Център. „Промените няма да направят кредитите по-евтини”, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор. „Намаляването на цената на кредитите не става със законови промени, а със стабилна и работеща икономика, ниска безработица, по-високи и стабилни доходи. От 2009г., когато лихвите по ипотеките се движеха между 8.5 и 10%, сме свидетели на постепенно намаляване в резултат на стабилизирането на пазарите до сегашните нива от 6.25 – 7%. Това е понижение на цената на кредитите с около 25% и не се дължи на промени в никой закон, а на чисто пазарни принципи”, допълва Тошев.
По думите му законодателят прибързва с промените за ипотечните кредити, въвеждайки корекции по тях в Закона за потребителския кредит. Според Тошев ипотечният кредит е много важна финансова сделка за домакинствата в България и би трябвало европейската директива за този тип заем да бъде основа за създаване на отделен закон за него, който да отговори на всички изисквания, заложени в евродирективата.
Като цяло промените са позитивни,а премахването на таксата за предсрочно погасяване е важно за потребителите. Инициативите за по-прозрачно определяне на лихвите ще отговорят на изискванията на част от клиентите, за които това е важно. „Важно е също да се знае, че промените ще важат само за кредитите, отпуснати след приемането на закона. За вече отпуснатите кредити остават договорените условия в договорите за кредит между клиентите и финансовите институции.”, уточнява Тошев
В промените влиза и изискването на пазара да се предложат алтернативни ипотечни кредити, при които връщането на имота към финансиращата банка ще е достатъчно за покриване на целия остатъчен дълг. В момента такива кредитни продукти у нас няма и как точно ще бъдат структурирани те, като условия и цена, ще видим едва след приемането на закона и появата на първите такива продукти на пазара.

„Ако даден кредитополучател е взел кредит на 50% финансиране и е плащал 2 или 3 години, а пазарът е спокоен – без спад, в случай на неплатежоспособност, той може да продаде имота си сам и да възстанови парите на банката и собствените си вложени средства, вместо да се отказва от имота си. Същественият проблем се появява в периоди на криза, когато стойността на обезщетението пада. Все пак за клиентите са важни както риска, така и цената на кредита и е трудно да се прогнозира колко клиенти ще изберат този нов ипотечен кредит, защото, ако цената му е значително по-висока от тази на масовия жилищен кредит и това се комбинира с ниските доходи у нас, може да се окаже, че търсенето на такива кредити ще е изключително малко” , обобщава Тихомир Тошев.
Средният размер на изтеглените през февруари кредити се равнява на 33 265 евро, като левът отново доминира над европейската валута. Близо ¾ от заемите през втория месец от годината са изтеглени в български пари.
Най-голям отново е средният размер в София – 42 447 евро. В Пловдив размерът е най-нисък – близо 19 000 евро. Във Варна и Бургас тези стойности са съответно 29 730 и 27 680 евро. Европейската валута е с най-нисък интерес в Града на тепетата, където едва 9% от заемите са изтеглени в евро. В Морската столица тенденцията е сходна – в български пари са изтеглени 90 на сто от заемите. В София левът също е предпочитан, макар и не така категорично – в родна валута са изтеглени 55% от кредитите през месеца.
Отново около половината от потребителите на кредити предпочитат заем между 10 000 и 30 000 евро. Вторият по популярност кредит през февруари е този между 30 000 и 50 000 евро, който бива избран от близо 23% от хората. Заем над 90 000 евро е предпочитанието на 3.7% от потребителите, кредит до 10 000 евро е изборът на 7.4% от кредитополучателите.
Покупката на жилище е накарала 98.9% от потребителите да изтеглят кредит, докато за лично ползване до заем са прибегнали 1.1% от кредитополучателите.
Без драстични промени е и делът на финансиране през февруари. Близо 30% от кредитополучателите ще покрият с външни средства между 70% и 80% от покупката си. Около ¼ от хората пък избират заем, покриващ между 60% и 70% от стойността. Финансиране до 40% е изборът на 3% от потребителите, а най-сериозен дял – от 90% до 100% е решението на 4% от потребителите на ипотеки, посочват още от компанията.