Промишлеността има недостиг на инженери

Драстичното намаляване на квалифицираните кадри е сериозен проблем, който възпрепятства развитието и функционирането на цели отрасли от стопанството и сфери на социалния живот. Това става ясно от анализ на Българската стопанска камара за нивото на образователните услуги в България.
Значителна е заплахата за промишлеността в страната, най-вече в техническата област, особено по отношение на научноизследователската дейност и иновациите, където съществува сериозен недостиг на инженери и други висококвалифицирани специалисти, които да разработват и прилагат авангардни технологии. Тревожно е състоянието в здравеопазването, където вече се чувства недостиг, както от лекари, така и от средни медицински кадри.
Особено в условията на световната икономическа криза нарастват изискванията към дейностите от системата за професионално образование и обучение и дейностите за професионално обучение на възрастни. Основна цел е всички те да се насочат възможно най-пряко към повишаване на пригодността за заетост на работната сила - за осигуряването на подходяща професионална квалификация, съобразно променящите се условия на пазара на труда. Образованието и професионалното обучение трябва ефективно да обслужват сферата на заетостта, да отговарят на изискванията и темповете на изменящия се пазар на труда.
За да бъдат задоволени нуждите на пазара на труда от качествена работна сила, един от основните проблеми, който трябва да бъде решен в днешно време, е свързан с определянето на реалните потребности от професионално обучение по професии и специалности. От качеството на предлаганото професионално образование и обучение пък зависи доколко преминалите през тази система ще бъдат пригодни да отговорят на изискванията на действителността.
Негативната тенденция, която се очертава от събраните данни от проучването, е че не се провеждат редовни проучвания на работната сила, с изключение на наблюдението, което провежда Националният статистически институт. Липсват данни, даващи информация за нуждите и тенденциите на пазара на труда.
За да бъдат българските предприятия конкурентоспособни на предизвикателствата на глобалната икономика, работодателите следва да полагат грижа за поддържане и повишаване на квалификация на работниците и служителите, придобиването на нови компетенции, в синхрон с изискванията на променящата се действителност.
Планирана политика за обучение на персонала има главно в предприятията с ясна визия за развитие. В тях е разработена и действа система за оценка и развитие на персонала. Това предполага наличието на добре разработени и структурирани длъжностни характеристики, които максимално да се доближават до реалната работна ситуация - извършваните дейности, степента на отговорност, свобода на взимане на решения и др. На база на тях се определят ключовите компетенции за всеки един служител. Мениджмънтът разработва подробна атестационна форма, включваща оценката и развитието на компетенциите, както и ясна и обективна скала за оценяването им. Оценяваният трябва да е съвсем наясно, както с процедурата за оценка, така и с конкретните критерии. Оценяването се извършва от обучени оценители през известен период от време. Резултатите от оценяването могат да се намерят в две посоки: първо, отразяват се върху възнаграждението на служителя при положителна оценка, но материалната мотивация е само един от аспектите. По-съществено за бъдещото кариерно развитие на оценявания, а и за ефективното развитие на предприятието, е второто следствие: изработването на план за развитие на компетенциите, който стъпва на достигнатото ниво и определя мерки за утвърждаване на положителните тенденции, и предвижда мерки за отстраняване на откритите пропуски. В този случай се констатира необходимост от обучение и повишаване на компетенциите.
Практиките са различни: в част от предприятията системата обхваща целия персонал (без изключения), докато в други – системата е добре разработена и действа, но само до ниво среден управленски кадър.
Малкият и среден бизнес в повечето случаи няма свои програми за обучение на персонала. Най-често потребностите от професионално обучение са недостатъчно проучени. Липсват ресурси за планиране на дейности по професионалното обучение в тези предприятия. Когато идентифицират нужда от квалификация на персонала, те използват външни обучаващи институции с техните програми и преподаватели.
Системата за оценка и развитие на персонала не е привилегия само на големи и опитни компании на пазара. Всяка една фирма – малка или голяма, може и трябва да има такъв инструмент за периодична текуща оценка и обратна връзка от служителите. Това е условие за мотивацията им, усещането за удовлетвореност и успешно кариерно развитие. По този начин - чрез насочване на развитието на персонала в посока на поставените цели и стремеж за достигане на определени стандарти и компетенции, се открива възможност за постигане на по-добри резултати от екипа, като цяло, и от отделните негови членове.
Периодичното оценяване и определяне на компетенциите в предприятието стимулира конструктивното и креативно мислене у работниците и служителите. Целта му е отрано да се разпознае нуждата от обучение и квалификация на персонала за успешно справяне с предизвикателствата на новопоявяващите се изисквания на работното място. Ефектът от оценяването обаче е пълен само тогава, когато следващо оценяване констатира и подкрепи последващото развитие на индивида, ако то е на лице.
Повишаването на компетенциите на работещите в отделните сектори е в полезрението и една от сферите на дейност и на работодателските организации, като е застъпена в различна степен. В повечето от секторите на икономиката няма специализирани програми за обучение на персонала. Обикновено обучението се извършва по заявка на работодател и в сътрудничество с обучаваща институция или под формата на семинари. В болшинството от проучените сектори повишаването на квалификацията се постига чрез реализиране на целенасочени проекти. В разработката е направен преглед на натрупания опит в няколко отрасъла, а именно: туризъм, строителство, енергетика, хранително-вкусова промишленост, химическа промишленост, транспорт и др., като не претендира за всеобхватност и изчерпателност.
Съществуващите у нас професионални стандарти или компетентностни модели са твърде малко и са специфични само за конкретното предприятие (не са типични за целия сектор/бранш). И при действащата нормативна база работодателите имат принос към разработването на държавните образователни изисквания (ДОИ), но той е по-скоро в тяхната оценка, а не в предоставянето на предхождаща информация, с цел разработване на ДОИ. Изходът от тази ситуация може да бъде успешното разработване и изграждане на Националната референтна мрежа, в рамките на организационната инфраструктура, на която да става оценката на знанията, уменията и компетенциите по съвременен начин. Този подход може да се прилага и при актуализирането на съществуващите вече ДОИ, а оттук - и на учебните програми и планове на обучаващите организации.
За увеличаване на социално-икономическата ефективност на системата за професионално образование и обучение е необходимо включването на работодателите в дейностите по разработването на конкретните учебни програми. Необходимо е включването им и в оценката на потребностите от обучение по професии и специалности чрез изграждане на ефективни междуинституционални връзки с партньорите на пазара на образователни и учебни услуги, пазара на труда и работодателите; в оценката на резултатите от обучението трябва да се изградят и използват ефективни форми на двустранно сътрудничество между учебните институции и бизнеса.
Разработването и внедряването на достъпни инструменти за оценка на компетенциите в рамките на настоящия проект е условие за идентифициране на несъответствията в текущото състояние и развитие на компетенциите на работната сила, съобразно конкретните изисквания на работните места и заеманите длъжности, както и бързо изменящите се условия на пазара на труда, включително в европейски контекст. В този смисъл реализирането на Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила ще създаде възможност за намаляване на дисбаланса между търсенето и предлагането на квалифицирана работна сила, ще подобри качеството и мобилността на трудовия ресурс, ще повиши атрактивността на образованието, а оттам - възможностите за заетост и кариерна реализация, посочват от БСК. Проектът „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, е изпълняван от БСК по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013”.