Промишлеността се променя

Явор Алексиев, ИПИ         

Последните данни на НСИ показват, че процесите на промяна в структурата на българската преработваща промишленост са продължили и през 2018 г. Някои „традиционни” за българската промишленост икономически дейности като производството на текстил, облекло и кожени изделия продължават да губят позиции при броя на наетите лица за сметка на икономически дейности, традиционно възприемани като такива с по-висока добавена стойност. Наред с продължаващото развитие на автомобилната индустрия ръст има още при наетите в производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти; електрически съоръжения, както и всякакви видове машини и оборудване с общо и специално предназначение. На графиката по-долу всички тези добре развиващи се сектори са обобщени и показани в син цвят като „Машини, оборудване, превозни средства и части”.

Структурата на наетите в преработващата промишленост, дял в общия брой (%)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ, 4-тримесечна плъзгаща се средна

Резултатът от това придвижване „нагоре” по стълбицата на добавената стойност постепенно започва да оказва влияние и върху възнагражденията. През последното тримесечие на 2011 г. средната заплата в преработващата промишленост, спрямо средната за икономиката, удари дъно от 83%. В края на 2018 г. относителният дял е вече 90%, като една от основните причини за това изпреварващо нарастване на възнагражденията в преработващата промишленост е промяната в нейната структура.

Тези данни потвърждават и наблюденията на ИПИ за динамиката на износа през последните десетилетия. В един по-дългосрочен план (между 1995 и 2017 г.) относителният дял на износът на суровини от страната ни спада от 53,1% до 39,0% за сметка на ръст от 13,9% до 25,2% при инвестиционните стоки (именно тук влизат всякакви видове машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и частите за тях).

Не всичко обаче е розово

Не е изненадващо, че на фона на забавянето на икономиките на някои от основните пазари за българските износители показателят на доверие в промишлеността удря петгодишно дъно. Нивото на запаси от готова продукция нараства, а недостатъчното търсене от страната и чужбина е все по-чест проблем за предприятията – все признаци на икономическо забавяне.

Недостигът на труд остава сериозен проблем за българските промишлени предприятия, достигайки по предварителни данни на НСИ нов рекорд от 37% през март 2019 г. Със забавянето на българската и европейската икономики обаче се вижда, че фокусът на предприятията постепенно се премества към други проблеми. Нещо повече – за първи път от началото на 2015 г. насам повече предприятия очакват персоналът им да намалее – привидно противоречие, което всъщност говори за усилване на глада за умения в икономиката.

Доколкото вносът на работна ръка от трети страни е един от начините за решаване на количествената страна на недостига на труд, на него трудно може да се гледа като на панацея за недостига на умения. България далеч не е единствената страна в ЕС, която има нужда от по-висококвалифицирани специалисти от трети страни, а по линия на предлаганото заплащане не се намираме в особено конкурентна позиция. За съжаление резултатите от активната политика на пазара на труда, както и усилията в сферата на дуалното образование и ученето през целия живот остават спорни, което пък забавя повишаването на производителността и конкурентоспособността на местната работна ръка.

Потенциални проблеми за местната промишленост съществуват и по линия на промените в европейското законодателство. В близък исторически план такъв беше ефектът върху производството на енергийни суровини вследствие на натиска за увеличаване на дела на възобновяемата енергия в енергийния микс. Пресен пример за това пък е гласуваната през тази седмица забрана на производството на редица пластмасови продукти за еднократна употреба от 2021 г. в рамките на ЕС. Износът на този вид продукти от България (код 3924 от КН) достига рекордните 72,5 млн. лв. през 2018 г., но със сигурност ще понесе тежък удар от тези промени.