Просперира ли Източна Германия?

Трийсет години след Обединението в Германия сякаш отново има две различни държави: за равни условия в източните и западните провинции и дума не може да става. И не само в икономическия смисъл. Защо Изтокът изостава, се пита Дойче Веле?

30-годишните в Германия са сравнително млади. На тази възраст майките раждат първото си дете, независимо в коя част на Германия са – сочи статистиката. Преди Обединението показателите са различни – в старите федералните провинции младите жени са раждали първото си бебе на 27 години, в новите – на 24.

Разликите между източните и западните германски провинции продължават да намаляват - в икономически план. Но политически и емоционално пропастта сякаш се задълбочава, сочи правителствен доклад. Какви са причините?

Пълномощникът на федералното правителството за новите федерални провинции Марко Вандервиц има право, когато казва, че от 1990-а година насам в Германия по редица линии е постигнато сходство – например по отношение на прекарването на свободното време. Според него „общото е повече от различното“.

Но дали е така наистина? Икономиката на петте нови федерални провинции достига само 73 процента от средните показатели за страната, а и заплатите изостават от западното ниво – съставляват само 89 процента от западните. Надеждите за наваксване на разликите се свързват с настаняването в новите източни провинции на високотехнологични компании, като заводите на „Тесла“ край Берлин. За перспективни се смятат също инвестициите в мобилността, „зелените“ водородни технологии и изкуствения интелект.

Дагмар Екелман, председателка на близката до Лявата партия фондация „Роза Люксембург“, е на мнението, че въпреки оставащите различия, равносметката е позитивна: „Това бе път, който бе правилен за повечето хора в Германия“.

Марко Вандервиц обаче изразява загриженост по отношение на по-ниската стойност на демокрацията в очите на източногерманците – само 78 процента виждат в нея най-добрата форма на обществото, докато на Запад процентите са 91. Вандервиц се позовава на високите изборни резултати на десните партии и не относително високия брой престъпления с дясноекстремистка мотивация. На това политиците и обществото трябва да обърнат повече внимание, включително по икономически причини.

Все още много млади хора заминават на Запад, защото там са базирани почти всички големи предприятия от автомобилната и химическата промишленост, респективно има повече и по-добре платени работни места. Въпреки това пълномощникът на правителството за новите провинции се надява, че ще се стигне и до вътрешногерманска миграция в източна посока.

Но докато очакванията на Вандервиц за вътрешната миграция са предимно пожелателни, все по-интензивно се мисли за притока на хора от други държави, и най-вече от Европа – поради културната близост. Вандервиц предполага, че поляците, които вече не могат да останат във Великобритания заради Брекзит, ще се насочат по-интензивно към Източна Германия.

С това обаче източногерманците очевидно имат по-големи проблеми от сънародниците си на Запад. Както личи по изборните успехи на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“, във всичките пет източни провинции партията е в силни позиции и е представена във всичките местни парламенти там, при това с по над 20 процента.

А тази партия изобщо не е източногермански феномен – от 2017 година тя е най-голямата опозиционна сила в Бундестага. И е с доста добри позиции също и на Запад – в баварския Ландтаг има над 10 процента, а в Баден-Вюртемберг – дори над 15.