Против 10-годишната давност за длъжници

Въвеждането на безусловна 10-годишна давност на всички задължения на физическите лица не само, че няма да реши проблема с „вечния длъжник”, но и ще създаде поредица от нови проблеми и рискове, които ще бъдат платени от добросъвестните граждани. Това отбелязва Асоциацията на колекторските агенции.

Според нея Законопроектът за допълнение на Закона за задълженията и договорите, приет на първо четене, крие множество подводни камъни. Прибързаното му окончателно приемане, без да се вземат предвид мненията на експертите – икономисти, финансисти, банкови институции и без да се отчетат позициите на Министерството на финансите и Министерството на правосъдието, КРИБ, Асоциацията на банките, ВКС може да доведе до сериозни сътресения на икономическата среда у нас.

Добрите европейски и световни практики предлагат законово решение на проблема с „вечния длъжник“ през закон за личния фалит. Такъв би дал защита на хората, изпаднали в невъзможност да изплащат дълговете си, но след задължително обследване на тяхната добросъвестност.

Текстовете на приетите на първо четене промени в Закона за задълженията и договорите предполагат безусловна давност, т.е. след изтичането на 10-годишния срок кредиторът да изгуби всяко право да търси дължимото, поемайки всички финансови щети за своя сметка.

На практика, давността представлява намеса в договорните отношения между две страни, като автоматично освобождава неизрядната страна от поетите ангажименти. Поставянето на кредитора в неблагоприятни условия неизбежно ще повлияе върху икономиката и финансовия сектор в страната, като затрудни и оскъпи ресурса. А това ще бъде цена, която ще плати добросъвестният потребител.

Давността ще донесе неминуем обществен дисбаланс между хората, които чакат изтичането на 10-те години, и тези, които съвестно погасяват задълженията си. Ако даден потребител действително е изпаднал в затруднения, то практиката сочи, че най-често той има повече от един кредит, което означава, че отпадането на един от тях не би решил ситуацията. Световната практика е да има ясни условия, при които дадено лице може да поиска личен фалит и да понесе съответните последствия от това.

Остава отворен и въпросът какво се случва с онези задължения, чийто срок е по-дълъг от 10 години.

От Асоциацията считат, че проблем има, решаването му е наложително и трябва да се случи съобразно добрата европейска практика, след експертен дебат и в унисон с установените правни и етични норми за договорните отношения в една правова държава.