Противоречиви очаквания на МВФ и СБ

МВФ очаква през настоящата година световната икономика да реализира "меко кацане", след като растежът през 2023 г. се оказа по-стабилен от първоначално очакваното, каза на пресконференция директорът по комуникациите на фонда Джули Козак, предаде Франс прес.

Фондът ще публикува в края на месеца актуализация на прогнозите си за световната икономика, три месеца след представянето на първоначалния доклад по време на годишните срещи в средата на октомври в Маракеш.

По думите на Козак МВФ смята, че световната икономика върви към "меко кацане". "Очакваме устойчивостта да продължи, но има много предизвикателства, които трябва да бъдат решени", заяви тя.

В средата на октомври МВФ обяви, че очаква растеж на световната икономика от 3 на сто през настоящата година, близо до прогнозата за 2023 г. Фондът на няколко пъти преразглеждаше прогнозата си нагоре през годината, заради добрата глобална икономическа активност, най-вече в САЩ.

МВФ смята, че има "риск от разминаване", който да направи изоставането на страните с ниски доходи още по-сериозно, тъй като те изпитват огромни трудности при възстановяването си от поредица шокове, причинени от пандемията и рязкото покачване на цените на енергията и храните, подчерта Козак.

Продължаващата фрагментация на световната икономика, която се вижда все по-ясно, също усложнява ситуацията за най-бедните страни, най-вече защото международните инвестиционни потоци текат към "геополитически съгласуваните държави", добави Козак.

Световната банка обяви прогнозите си за текущата година и заложи на растеж от 2,4 на сто, най-ниския от финансовата криза през 2008 г., ако се изключи рецесията, причинена през 2020 г. от пандемията.

Банката предупреди, че има риск от "десетилетие на пропуснатите възможности" за световната икономика, тъй като средният растеж през последните пет години е най-слабият, регистриран от началото на 90-те години на миналия век.

Световната банка предупреди, че световната икономика е изправена пред риска от "десетилетие на пропуснати възможности", тъй като растежът през последните пет години е бил най-слабият от над 30 години. Това се посочва в доклад на вашингтонската институция относно перспективите пред световната икономика, цитиран от Франс прес.

СБ очаква растеж от 2,4 на сто на глобалната икономика за тази година, което би било спад на ръста за трета поредна година, след като той беше 2,6 на сто през миналата година, според публикуваните данни. Този растеж е с 0,75 процентни пункта под средната стойност от началото на този век.

С изключение на 2020 г. и силната рецесия заради пандемията от КОВИД-19, затворила цели сектори от световната икономика, това е най-слабият годишен растеж от финансовата криза през 2008 г. 

"Световната икономика е в по-добра позиция, отколкото можеше да бъде, след като избегна рецесията основно заради стабилността на американската икономика", се подчертава в доклада. 

Подновяването на геополитическото напрежение в краткосрочен план и перспективите в по-голямата част от нововъзникналите икономики в средносрочен план засилват опасенията, "че третото десетилетие ще се превърне в десетилетие на пропуснатите възможности",  заяви главният икономист на Световната банка Индермит Хил, цитиран в комюникето.

Вследствие на това растежът ще е разпределен неравномерно между регионите - от едва 1,2 на сто за развитите икономики, което е спад на годишна основа, до под 4 на сто за нововъзникващите пазари, в които е налице забавяне, както на частните, така и на държавните инвестиции.

Очаква се втората световна икономика - Китай, да отчете понижение на растежа от 5,2 на сто през 2023 г. до 4,5 на сто тази година и да се забави допълнително до 4,3 на сто през 2025 г.

Причината за това е "силен спад в потреблението на домакинствата", уточни Хил по време на телефонна пресконференция, но най-вече дългосрочните предизвикателства като "застаряването на населението, задлъжняването, което намалява инвестициите и по-малкото възможности за подобрение на производителността".

Отвъд трудностите за световната икономика, Световната банка подчертава, че постпандемичното възстановяване не е било еднакво във всички страни. Ако по-голямата част от развитите икономики са се върнали към равнищата отпреди пандемията или са ги надвишили, не такъв е случаят с редица развиващи се страни или нововъзникващи пазари.

"Очакваме в края на 2024 г. всички развити страни да имат БВП на глава от населението над предпандемичното равнище. Това съотношение е 2/3 за нововъзникващите пазари и е по-малко за развиващите се страни. За най-уязвимите и засегнатите от войни страни, това съотношение също е по-малко от половината", посочи Хил.

Без ускорение на световния растеж през идните години "жителите на всяка четвърта развиваща се страна ще са по-бедни в края на настоящото десетилетие, отколкото са били преди пандемията", отбелязва той.

За да се справят с климатичните промени и да постигнат други ключови цели за глобално развитие до 2030 г., развиващите се страни ще трябва да увеличат инвестициите с около 2,4 трилиона годишно. Без всеобхватен пакет от мерки перспективите за подобен растеж не са оптимистични, се посочва в прессъобщението на Световната банка.

Очаква се растежът на инвестициите на глава от населението в развиващите се икономики между 2023 и 2024 г. да е средно само 3,7 на сто, което е над половината от равнището през предходните две десетилетия. 

Докладът предлага първия глобален анализ на това, което ще е необходимо, за да се гарантира устойчив инвестиционен бум, базирайки се на опита на 35 напреднали икономики и 69 развиващи се икономики през последните 70 години.

Според анализа развиващите се икономики често  получават неочаквани икономически печалби, когато ускорят инвестиционния растеж на глава от населението до поне 4 на сто и го поддържат за шест или повече години: темпът на доближаване до нивата на напредналите икономики се ускорява, равнището на бедност намалява по-бързо, а на производителността нараства четворно.