Противоречиви сигнали за заетостта

Петър Ганев, ИПИ
През тази седмица бяха публикувани данните за заетостта за третото тримесечие на 2013 г. Данните изпращат противоречиви сигнали, като лошата новина е, че тенденцията за възстановяване на работните места не е подкрепена устойчиво през третото тримесечие на годината. Частният сектор продължава да изпитва трудности да създава работни места, което означава, че и всяка политика за утежняване на заетостта като покачване на минималната заплата и на осигурителните прагове, може да доведе до нова загуба на работни места.
Абсолютният брой заети намаляваше неизменно в периода 2009-2012 г., тоест цели 16 поредни тримесечия. Първите две тримесечия на 2013 г. бе отбелязан малък ръст и очакванията бяха тази тенденция да се запази. През третото тримесечие обаче отново има спад, макар и малък, което показва, че още е рано да се говори за устойчиво създаване на нови работни места. Все пак, коефициентът на заетост продължава да расте символично, което се обяснява с намалението на населението и по-малкото хора в трудоспособна възраст. И при коефициентът на заетост обаче имаме пречупване на тренда и твърде слабо нарастване, което е повод за притеснение.
Ако се вгледаме в данните по възраст, то третото тримесeчие на 2013 е било особено тежко за младите (15-25 г.), като спадът в заетостта при тях е над 10% на годишна база. За сметка на тях, ситуацията при по-опитните (35-44 г.) е по-добра, като заетостта в тази група се покачва вече шест поредни тримесечия. Тези различия само потвърждават тезата, че най-силно ударени са именно младите и нискоквалифицираните кадри, което означава, че достъпът до пазара на труда трябва да бъде максимално отворен, ако искаме повече работни места и за тези групи – идеите за регулиране на стажовете, по-високата минимална заплата и покачването на осигурителни прагове са все мерки, които ограничават достъпа до пазара на труда.
Споменатите тенденции се потвърждават и от месечната статистика за наетите лица, като през септември се наблюдава едно пречупване на тренда в частния сектор (в негативна посока), който отново започва да губи работни места с нарастващ темп. Остава отворен въпросът какво се е случило в края на лятото, което да е променило ситуацията на пазара на труда и дали това е някакъв устойчив ефект или данните за следващите месеци ще го опровергаят. Данните за обезкуражените лица например продължават да носят положителни сигнали, тоест по-малко са обезкуражени и повече хора виждат смисъл да търсят работа, но и тук данните за третото тримесечие не се променят чувствително, тоест няма подсилване на тренда все по-малко хора да се обезкуражени.

Ако трябва да обобщим, то данните за пазара на труда не са много окуражителни, като се наблюдава някакво забуксуване в края на лятото. Загубата на работни места е концентрирана в индустрията и по-специално преработващата промишленост, което също показва, че частният сектор продължава да изпитва сериозни трудности и не генерира заетост. Все пак, положителните данни за износа и евентуалното засилване на икономическия растеж би следвало да доведат до повече заетост, като данните в следващите месеци ще бъдат особено важни за открояване на тренда – дали възстановяването на работни места ще продължи или ни чакат нови проблеми?