Проучване: Българите планират да харчат повече

Ковид-19 кризата направи личния живот на европейците и контакта с близки и приятели много трудни. От друга страна хората откриха и високо оцениха удобството на онлайн финансовите услуги. Това показва изданието за 2021 година на „Обсерватория“ – голямото годишно проучване на една от водещите финансови групи в сектора на потребителското кредитиране в Европа – BNP Paribas Personal Finance. 

Изследването разглежда потребителските нагласи в страните от ЕС от 1985 година и се утвърди като важен индикатор за ключови участници в потребителския сектор и автомобилната индустрия. През 2021 година, темата му е „Безконтактните решения вземат контрол над живота ни“. То беше проведено в 15 държави: Австрия, Белгия, България, Чехия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Великобритания като бяха интервюирани близо 14 200 европейци. 

Социалната дистанция, наложена от кризата вреди най-много на личния живот – 75% от интервюираните заявяват, че виртуалните срещи разрушават връзката с приятели и близки. В България процентът е по-висок от средния за ЕС – 84%. Само 39% от сънародниците ни споделят, че срещите от разстояние са ефективни, което е под средното за ЕС от 44%.

В същото време европейците високо оценяват практичния аспект на безконтактните финансови услуги и започнаха да ги използват все по-често. Хората харесват най-много онлайн пазаруването – 73%, уеб базираните инструменти за контакт с финансовите институции – 70%, възможността да се информират през електронни устройства – 68%, безконтактните плащания – 66% и дистанционната работа – 57%.

Проучването показва и, че според 53% от участниците е желателно в следващите 10 години да използваме повече безконтактни решения, а 80% заявяват, че независимо дали ни харесва или не, тези практики ще бъдат все по-широко застъпени в живота. Това е знак, че много хора напускат зоната си на комфорт и свикват да живеят в безконтактен свят, като се адаптират и осъзнават, че в бъдеще тези решения, особено при работа и пазаруване, ще са част от живота ни. 

Българите имат ниска оценка за ситуацията в страната и за личното си положение

Както показва „Обсерватория 2021“, хората в България имат най-ниска оценка в ЕС за ситуацията в страната и за личното си положение. Първият показател е оценен с 3,6 от 10 възможни точки, което е понижение с 0,5 в сравнение с 2020 година. Това ниво е и под средното за ЕС от 4,7 точки. Близо до България е Испания с 3,9. Най-висока е оценката в Германия и Австрия – 5,7.

Възприятието за личното положение е малко по-добро – 4,7 точки. Този показател също спада в сравнение с 2020 година, когато беше 4,9 и е под средното за ЕС от 5,4. Унгарците имат същата оценка за личното си положение като българите, а най-високо то е оценено в Белгия – 6,3 точки. 

В същото време 42% от българите възнамеряват да харчат повече

Според проучването, само 21% от българите заявяват, че покупателната им способност е нараснала, но 42% възнамеряват да харчат повече, което е по-високо от средното ниво за ЕС от 34%. През последната година броят на хората у нас, които казват, че ще харчат повече е намалял с 9 процентни пункта в сравнение с 2020 година. Това е напълно нормално след повече от година криза, в която хората са по-внимателни по отношение на личния си бюджет.

Сънародниците ни заявяват, че харчат за почивки и пътувания, домакински електроуреди и ремонт на дома. Това показва, че българите желаят да се върнат начина си на живот отпреди пандемията и, че песимизмът и намаляващата покупателна способност не са водещи фактори при планирането на покупки.

Безконтактният живот е „самота“ в личен план и „удобство“ в практичен

Според 46% от европейците безконтактният начин на живот в най-голяма степен се символизира от Ковид-19 кризата. На второ място са безналичните плащания с 37%. След тях се нареждат виртуалната комуникация – 35% и дистанционната работа – 33%.

„Обсерватория 2021“ очертава също положителните и отрицателните термини, използвани от хората за описание на новия начин на живот. Негативните определения са доминирани от думата „самота“, с която 43% от участниците в проучването асоциират безконтактния начин на живот. Цифрата за България е по-висока от средното за ЕС – 45%. Това директно кореспондира и с наблюдението, че според 75% от европейците тази реалност води до отслабване на личните връзки. На второ място е терминът „тъга“ с 31%, а на трето – „затруднение“ с 23%.

Положителните определения са „практичност“ с 20% от отговорите, „удобство“ – 17% и „прогрес“ с 16%. Тези термини се отнасят най-вече към все по-широкото проникване на иновативни решения, които улесняват живота на хората, предоставят удобен дистанционен достъп до различни продукти и услуги и пестят време и пари.

Не харесваме напълно дистанционните работа и обучение, но се адаптираме добре към новата реалност

Новото издание на „Обсерватория“ показва, че 40% от европейците използват безконтактните решения по собствено желание, а 60% заявяват, че са били принудени да възприемат тези решения заради новия начин на живот. Според повечето участници в проучването – 66% е лесно да се адаптират към безконтактните практики от лична гледна точка. В същото време 53% твърдят, че това е трудно за обществото като цяло.

По отношение на дистанционната работа, 67% от хората казват, че то работи добре. Българите са под средното ниво за ЕС 53%. Интересно наблюдение е, че на фона на песимизма по отношение на дистанционната работа, само 27% от сънародниците ни заявяват, че харесват да работят само от офиса, което е под средното от 37% за 15-те проучвани държави. Повечето българи – 54% предпочитат комбинацията от домашен и реален офис, което е по-високо от средното ниво за ЕС от 41%.

Същата тенденция се наблюдава и по отношение на дистанционното обучение. Само 36% от българите са съгласни, че то работи добре. Цифрата е под средната за ЕС от 45%. Успоредно с това, за 57% от хората у нас е лесно да помагат на децата си, което е близо до средното от 60% за наблюдаваните страни.

Ние сме близо до средното за ЕС по отношение на възприемането на телемедицината – 55% от българите и 58% от европейците биха се възползвали от нейните предимства. В същото време само 17% от хората у нас вярват, че тя функционира добре, което е далече под средното ниво за ЕС от 45%. Обяснението за това противоречие е, че телемедицинските практики не са широко разпространени в България и повечето хора не са запознати с тях – само 7% казват, че вече са ползвали такива услуги.

Според 80% от европейците след 10 години ще има повече безконтактни решения

Пандемията засили използването на дигитални финансови услуги. Най-често европейците пазаруват онлайн – 73%. Хората бързо приеха и онлайн инструментите за комуникация с финансовите институции – 70% казват, че харесват възможността да заявяват кредити онлайн, да получават информация за заемите си без да посещават офис или да плащат вноските си от разстояние. На трето място с 68% е информирането през електронни устройства, а не от хартиени медии. Европейците харесват и безналичните плащания, които са използвани от 66% от респондентите.

Проникването на безконтактни решения ще продължи и през следващите 10 години според 80% от участниците в проучването. Данните от „Обсерватория“ показват, че най-лесно ще възприемем онлайн пазаруването, което е на първа позиция със 79%. На втора е възможността да се информираме през екрана на мобилно устройство със 76%. На трето място е използването на безконтактни плащания вместо на пари в брой със 74%. Хората ще използват безконтактни инструменти и за финансови услуги – 73% от отговорите, онлайн забавление – 67%, онлайн образование – 64% и дистанционна работа – 62%.