Проучване: Българските региони в двете крайности

Проект на Последваща оценка и окончателен доклад за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. са публикувани за обсъждане в портала за обществени консултации.

Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) е документ за стратегическо планиране на регионалното развитие, който определя дългосрочните цели и приоритети на държавната политика за регионално развитие на страната, както и съответствието ѝ с другите структуроопределящи политики. Чрез последващата оценка са анализирани и оценени резултатите от изпълнението на НСРР от началото на периода на действието ѝ, прави се оценка на напредъка по постигането на целите на развитие, определени в стратегията.

На основата на постигнатите промени по отношение намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в икономическото, социалното и инфраструктурното развитие и опазването на околната среда е оценена ефективността и ефикасността на разходваните ресурси за регионално развитие по линия на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС, както и от други финансови източници. Последващата оценка ще послужи с направените изводи и заключения за разработването на Националната концепция за регионално и пространствено развитие за периода след 2025 г., посочват вносителите.

Сред изводите в Последващата оценка за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. е, че за периода 2010-2020 г. се наблюдава ограничен напредък в преодоляването на междурегионалните различия в страната. Въпреки общата положителна тенденция във всички райони към 2020 г. пет от шестте района от ниво 2 - Северозападен, Северен централен, Югоизточен, Южен централен и Североизточен, продължават да са сред десетте района в ЕС с най-ниски стойности на БВП на човек от населението спрямо средната стойност на ЕС. В периода след 2020 г. е налице тенденция за значително ускорение на нарастването на показателя в сравнение с периода 2010-2016 г. Различията по отношение на заетостта намаляват слабо в Северния централен и в Североизточния райони, но разликата между заетостта в Северозападния и средните стойности за страната продължава да нараства. Въпреки общата положителна тенденция във всички райони след 2013 г., междурегионалните различия по отношение на безработицата остават значителни, като показателят за трите региона в Северна България остава над средното за страната през целия период след 2012 г. Различията по отношение на размера на средна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение остават сходни, като разликата между Северозападния и средното за страната продължава да се увеличава в негативна посока, а тази в Югозападния в положителна, се посочва още в изводите на последващата оценка. Сред шестте района от ниво 2 на двата полюса на развитието продължават да са Югозападният – на първо място по всички показатели, и Северозападният – на последно. 

За целите на планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие в страната ни са обособени райони, които се разделят на нива в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана в Европейския съюз, се посочва на страницата на МРРБ. 

Районите, които образуват ниво 1, не представляват административно-териториални единици и са с териториален обхват, както следва:

1. Район "Северна и Югоизточна България", включващ Северозападния район, Северния централен район, Североизточния район и Югоизточния район
2. Район "Югозападна и Южна централна България", включващ Югозападния район и Южния централен район

Районите, които образуват ниво 2, не представляват административно-териториални единици и са със следния териториален обхват:
1. Северозападен район, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен
2. Северен централен район, включващ областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра
3. Североизточен район, включващ областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен
4. Югоизточен район, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол
5. Югозападен район, включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София
6. Южен централен район, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково.