Проучване: Въздействието на К-19 в икономиката

COVID-19 причини закриване на много работни места,  мащабно намаляване на работното време и затваряне на цели сектори в икономиката на ЕС. Макар това да е засегнало всички части от населението, неравенствата между поколенията и половете се изострят. Самонаетите и хората на средна възраст са били изложени на значителни предизвикателства през първите месеци на пандемията, тревожно е и положението на лицата, загубили работата си в резултат на кризата.

Това са най-новите резултати от проучване на Eurofound Living, working и COVID-19, което проследява опита на гражданите в периода април - юли. Докладът подробно описва социалните, икономическите, констатациите на пазара на труда и качеството на живот на общо 87 477 отговорили от целия ЕС в единственото проучване, което предоставя перспектива за тенденцията на ситуацията по време на кризата. Въпреки че показва относително подобрение на положението за хората в много части на Европа по отношение на работното време, сигурността на работното място, финансовото състояние и нивата на оптимизъм между април и юли, докладът също така разкрива тревожно кумулативно социално и икономическо въздействие на пандемията върху живота на хората, което подкопава социалното сближаване в Европа.

Участието на пазара на труда преживя безпрецедентен шок и въпреки че нарастването на дистанционната работа и приспособимостта на някои сектори към нея помогнаха за смекчаване на загубите на работни места, поне 1 от 10 работници в Европа съобщиха, че са загубили работата си в резултат на пандемията, като най-засегнати са младите хора и тези с по-ниско образование. Освен това, въпреки че от април до юли беше отбелязано цялостно подобрение, все още 1 от 3 работници посочи намаляване на работното си време и несигурността на работното място остава висока, особено сред респондентите на средна възраст и тези със срочни договори.

Но безработните са най-силно засегнати, тъй като над три четвърти от тях изпитват затруднения да свързват двата края и мнозина се чувстват депресирани и изключени от обществото. Констатациите разкриват обаче, че мерките за финансова подкрепа са се оказали ефективни в подкрепа на хората в безработица, като тези, които са получили подкрепа, са не само в по-добро финансово състояние, но също така съобщават, че са по-оптимистични за своето бъдеще и имат по-голямо доверие в институциите. Мерките за финансова подкрепа обаче не успяха да достигнат до голяма част от безработните, като по-ощетени са самостоятелно заетите работници.

Освен това, въпреки подобренията в някои показатели между април и юли, младите и жените все още са най-големите губещи. Опитът на младите хора по време на пандемията на COVID-19 се характеризира с нарастваща безработица и срив на благосъстояние. Голяма част от тях се чувстват потиснати и депресирани.  Тази тенденция е безпрецедентна, тъй като младите хора традиционно регистрират по-високи нива на благосъстояние от другите възрастови групи.

От своя страна жените се сблъскват не само с по-голяма загуба на работа от мъжете, но и с големи и непропорционални спадове в баланса между професионалния и личния живот за тези, които успеят да останат на работа. По много социални и икономически показатели младите жени са най-неблагоприятно засегнатите. COVID-19 премести заетостта в дома на милиони хора в цяла Европа, което доведе до нарушаване на баланса между професионалния и личния живот за мнозина и влошаване на вече съществуващите неравенства в дома. Жените с деца под 12 години съобщават за най-големи нива на стрес в професионалния и личния живот, като 38% се притесняват за работата си, когато не работят, 36% съобщават, че са твърде уморени, за да вършат домашна работа, а 35% казват, че работата им пречи да отделят необходимото време за техните семейства.

В допълнение към тези групи, данните  разкриват сериозни опасения за самонаетите, които по-често от служителите съобщават, че финансовото им състояние е по-лошо от преди три месеца, особено ако са самостоятелно заети.

Въпреки че пандемията е засегнала всички европейски държави, констатациите показват, че степента на икономическото и социално въздействие на кризата силно варира в отделните държави-членки. Поради силния секторен характер на кризата и различната степен на адаптация към работата на разстояние, южните и източните държави-членки са засегнати много по-силно от загубата на работа, отколкото другите страни. Респондентите в тези страни също съобщават за много по-голяма вероятност да загубят работата си през следващите три месеца, въпреки че това намалява между априлските и юлските сесии на проучването.

Говорейки за резултатите, Хуан Менендес-Валдес, изпълнителният директор на Eurofound, заяви: „Въпреки някои подобрения, свързани с частично отваряне на икономиката, социалното и икономическото въздействие на COVID-19 продължава да бъде опустошително за много сектори и граждани в Европа, най-вече за групи с традиционни неблагоприятни условия на пазара на труда, като жени и младежи, но и за други като самонаетите. Тъй като се сблъскваме с признаци на втора вълна, ще бъде от решаващо значение отговорите на ЕС и на национално равнище да продължат да подкрепят заетостта, да предотвратят финансови затруднения и да избегнат нарастването на традиционните и нови неравенства между държавите-членки и групите от населението. “