Проучване: Охранителна дейност сега

Николета Атанасова, Председател на БКОС

Въпреки че технологиите все повече заместват човешкия фактор, охранителният сектор си остава сериозен работодател по брой заети лица. По данни на Евростат в „Дейности по охрана и разследване“, код N80, в България работят над 50 хиляди заети лица. Пазарът обаче се насити с охранителни фирми, от което конкуренцията за обекти стана свирепа, а желаещите да упражняват професията все по-малко.

В специално проучване на сдружение Българска камара за охрана и сигурност (БКОС) относно авторитета на охранителната професия 90% от възложителите и 67% от охранителните фирми са потвърдили, че охранителите донякъде са загубили добрата си репутация.

Резултатите от проучването потвърждават усещането, че нещо от очарованието на професията се е загубило, въпреки усилията на МВР, като контролиращ частната охранителна дейност орган, както и на различни организации, да подобрят подготовката на кадрите в сферата, да завишат изискванията за заемане на длъжност „охранител“, да заложат европейски стандарти за извършване на дейността, и др.

Хората, работещи като охрана, обичайно са първите лица, които срещаме на даден обект. Така може да се каже, че охранителите са лицата както на охранявания обект, така и на охранителната фирма, за която работят. Често те създават първото впечатление на посетителите, а то остава най-трайно в съзнанието им. Това, което се забелязва в последните години е, че охранителите са предимно възрастни хора, твърде често пенсионери, или не чак толкова възрастни кадри, но с ниска степен на образование и капацитет за реализация или  кариерно развитие в друга област.

За обикновения посетител охранителите са хора, които са длъжни да стоят по цял ден на едно място, нищо не правят, дремят или гледат телевизия, и за това им се плаща. Когато клиентът (ползвателят) на охранителната услуга мисли така, наетите охранители често биват ангажирани и със странични дейности – като почистване на сняг и есенни листа, и други нехарактерни за професията задачи.

Когато работодателят е на мнение, че охранителят нищо не прави по цял ден, се старае да не му дава повече от минимално допустимото от закона заплащане. Когато охранителите не са мотивирани да се стараят в работата си, ни оставят впечатление, че са едни отегчени и невинаги любезни хора, които едва изчакват да свърши смяната им.

Заплащането е мярка за значимостта на положения труд и носената от служителя отговорност. Ако един охранител е оставен да охранява сам имущество за милиони, а заплащането му е мизерно и отношението към него – пренебрежително, достойнството му би било наранено. Всеки човек очаква трудът и личността му да бъдат оценени и уважени, тъй като това е в известна степен измерител за собствената му себереализация и самочувствие.

На въпроса „Защо има „глад“ за охранители, а няма интерес към професията?“ 80% от клиентите са отговорили, че заплащането е много ниско и не е атрактивно дори за пенсионери. На същия въпрос 60% от охранителните фирми са посочили, на първо място, че изискванията на клиентите са твърде високи и не отговарят на пазарните цени и заплащането на охранителния труд.

Получава се порочен кръг – клиентите не гледат на охраната като на сериозен труд и затова плащат малко, а очакват много. Работодателите е логично трудно да намират мотивирани, сериозни хора за професия, която е силно обезценена в очите на обществото. Мнението на клиентите не би се променило много и порочният кръг ще продължава да функционира, докато има охранителни фирми, които са готови на всяка цена да вземат обект, независимо как и какви хора ще намират да го охраняват.

Във връзка с проучването за престижа на охранителната професия потърсихме и становището на Главна дирекция Национална полиция, като лицензиращ и контролиращ орган на частната охранителна дейност.

Според ГДНП, се забелязва спад в качеството на услугата „Физическа охрана“, защото се назначават лица, които нямат интерес към дейността, която извършват;  не познават нормативната уредба по ЗЧОД; и не на последно място – голяма част от тях са в след пенсионна възраст (над 65 г.). Като основна причина за липса на интерес към тази професия от ГДНП посочват ниското заплащане на положения труд, отдалечеността на обектите, лошите условия на труд, допълнителните задачи, които се поставят от възложителите по договорите, и др. Все още не е загубен напълно интересът към професията, поради това че остава като опция за трудови доходи на хора, които не намират друга работа, смятат от ведомството.

С цел да направим пълна картина потърсихме мнение относно авторитета на охранителната професия и от Колежа по охрана и сигурност „Св. Георги Победоносец“.  Според директора на Колежа Илка Алексиева, обобщението, че няма интерес към професията, не е напълно вярно. Няма интерес към позицията „Физическа охрана на обекти“, но за Лична охрана и за Банкова охрана и инкасова дейност кандидати има достатъчно“.

Ето какво още споделя тя:

Има кандидати за работа и има интерес към позиции във фирми, които:

Осигуряват добро заплащане;

Заплащат навреме изработеното, а не месец по-късно;

Заплащат толкова, колкото са договорили със служителя;

Няма плащания, допълнително „на ръка“;

Имат добър мениджмънт;

Мотивират служителите си чрез различни форми;

Формират навици, които градят имиджа на професията (чрез форми на контрол и обучение), а не им показват леглото и телевизора, когато ги водят на обекта;

Оценяват адекватно постиженията им и ги стимулират;

Ръководителите на екипи са професионалисти и, освен да контролират и учат подчинените си служители, ги мотивират да по-добри резултати, както и за отговорността на извършваната дейност;

Осигуряват работно облекло, което не е във вид, който да кара хората да се срамуват и да трябва сами да си купуват облекло;

Имат ясно начертан кариерен план за развитие, който стимулира служителя да се старае в работата си;

Не се товарят с много допълнителни смени, които карат служителите „да прегарят“ професионално и да напускат.

От дългогодишния ми опит мога да споделя, че охранителните фирми търсят контакт с колежа и сътрудничество само и единствено, за да си осигурят „банка“ от потенциални служители за нископлатени длъжности. Нито веднъж не чухме предложение за друг тип сътрудничество, което да изгради бъдещите им служители – могат да се намерят форми – стипендии, договори за работа след завършване, платени практики и много други. Незнайно защо никой няма желание за такова сътрудничество. А ако си отгледаш кадрите, то и ще ги имаш. Отново стигаме до извода, че охранители се наемат на „пожарен“ принцип – когато има поръчка и трябва да се поеме обект.

Липсата на дългосрочна стратегия по посока на осигуряване на кадри за бизнеса е причината, поради която няма и няма да има служители.

Няма как да промениш общественото мнение, ако е видно за цялото общество, че точно на длъжностите „Физическа охрана на обекти“ са все хора, които едвам стоят на краката си.

Не е така за банковата охрана, за личната охрана, за организаторите на охранителна дейност. За тези длъжности общественото мнение е добро. Но и там се вдига шум, само ако има инцидент. Липсва стратегия за популяризиране на тази професия.“

В заключение, можем да кажем, че за девалвирането на охранителната професия имат принос и пазара, и обществото. Ако искаме да имаме надеждна частна охранителна дейност, допринасяща на пазарен принцип за повишаване на обществената и гражданска сигурност, трябва да изградим уважение към професията и към личността на хората, които я упражняват.