Проучване:България се вписва добре в общия пазар

През 2020 г. страните членки на ЕС като цяло са се справили по-добре с прилагането на правилата на общия пазар на съюза, отколкото през предходните години, но много от проблемите остават, сочи проучване от Европейската комисия.

Т. нар. Табло на общия пазар (Single Market Scoreboard 2021) показва, че въпреки регистрирания напредък в определени области, страните членки трябва по същество да подобрят прилагането на правилата на общия пазар. Същевременно таблото не прави класиране между държавите членки, а показва къде има проблеми и е необходима още работа.

Данните за България сочат, че страната като цяло се вписва добре в общия пазар, но има определени проблеми по отношение на наказателните процедури и дефицит при транспонирането.

При транспонирането на директиви през 2020 г. България е регистрирала увеличение на дефицита от 1 процентен пункт до 1,6 процента и попада в група от шест страни членки, които са увеличили дефицита си двойно или повече и не са успели да се впишат в заложената от ЕС цел за дефицит до 1 процент.

България е успяла да бъде под 1 процент в продължение на две години и в момента е близо до най-високото си регистрирано ниво през декември 2016 г. от 1,7 процента. Средното ниво за ЕС е именно 1 процент, а предложената от Акта за общия пазар цел е 0,5 процента дефицит при транспониране.

В допълнение България е успяла да транспонира едва 8 от общо 17-те директиви, свързани с общия пазар, или 47 процента, които е трябвало да бъдат приложени в периода 1 юни-30 ноември 2020 г. Забавянето показва, че страната изпитва известни трудности с навременно транспониране на директивите, се посочва в таблото.

По отношение на трайно забавените директиви за България те са общо 16 при само 6 в предишния доклад. Пет от тях засягат екологията, но никоя не е забавена повече от две години.

Средното забавяне на прилагането на директивите е 6,9 месеца при 4,6 месеца в предишния доклад. По този показател България се вписва в група от осем страни с подобни данни. До неотдавна България беше отличник по този показател, но вече не е. Все пак страната е под средното за ЕС ниво на забавяне от 7,4 месеца.

Що се отнася до наказателните процедури, свързани с общия пазар, при България те са 42 при 29 в предходния доклад. Новите случаи за 17, а 6 са били междувременно приключени.

По този показател страната бележи ръст от 45 процента, а броят им е най-висок от влизането на България в ЕС. Броят на наказателните процедури срещу страната расте постоянно от декември 2017 г., когато е бил едва 15. България е сред петте страни, срещу които има най-много наказателни процедури.

Като най-проблемни сектори се очертават екологията, с 12 наказателни процедури, вкл. 4 за замърсяване на атмосферата и 3 за третиране на отпадъци, и транспортът с 11 наказателни процедури. Четири от тях са свързани с устойчивия и интелигентен транспорт, а други четири - със сигурността в транспорта. /Свет