Проучват се пещерите в община Годеч

Пещерите са едни от малкото останали „бели петна“ на Земята. Скрити от любопитни погледи и достъпни само за малцина подготвени пещерняци, подземните кухини крият не само тайнства, но и множество изненадващи тъмнолюбиви обитатели.

Изследванията на пещерната фауна са отделен дял на биологията (биоспелеология), който от една страна има потенциал да маркира и изследва нови за науката видове, и от друга страна ще хвърли светлина върху последните непроучени екосистеми на Земята, каквито са подземните.

Именно това е целта на проект „Невидимото богатство на подземния свят“, който стартира през месец ноември 2014, изпълняван от „Асоциация на спелеоклубовете в София“ и който се фокусира върху проучвания на карстовия район на община Годеч. До преди 25 години този район е бил труднодостъпна погранична зона, поради което липсват задълбочени изследвания на пещерната флора и фауна.

„Проектът е много интересен, защото в долината на р. Комщица и района на община Годеч са разположени няколко десетки пещери и пропасти, между които някои от най-големите в България, като водната пещера «Тизоин», четвърта по дълбочина в страната. Този проект ще даде значителна научна стойност на 20 приоритетни пещери, които ще бъдат плод на изследванията. Същевременно от другата страна на р. Комщица, в сръбска територия (р. Височица) работи международен изследователски екип съвместно със спелеолози от Българска федерация по спелеология.“ Споделя ст. н. с. д-р Петър Берон.

В целите на проекта е заложено проучване на 20 приоритетни обекта, включващо мониторинг на прилепни колонии, поставяне на капани и взимане на подземни проби от различни класове паяци, безгръбначни и други видове. В изпълнението на тази дейност на терен ще се включи екип от млади спелеолози доброволци, които ще преминат през предварително интензивно обучение. За допълване на информацията от събраните проби се предвижда и изготвяне на карти на пещерите. Събраната по време на тези теренни проучвания информация, заедно с налични до момента изследвания, ще бъде обединена в електронна база данни и атлас на пещерите и биологичното разнообразие в тях, издаден на хартиен носител. Информацията ще бъде достъпна както за спелеолози така и за любители на пещерите.