Проф. Дуранкев: Модерно дивачество и масово оглупяване

Създадохме много крива пазарна икономика, в която човек е значим, ако има повече пари, а не ако знае повече и може да даде мъдрости. Необходим е ход напред първо към духовността и културата, за да се промени модела на консуматорство, който е едно модерно дивачество и масово оглупяване. Ние вече усещаме, че новото начало се е родило, но още не го признаваме и не можем да му дадем име. 

Това каза в интервю за БТА проф. Боян Дуранкев, който представи в Икономическия университет във Варна своята нова книга „Златни мисли за бизнеса“. Ето отговорите на някои от въпросите към него:

Каква е разликата през годините в схващанията за бизнеса?

- Гениите не са правели разлика между частен и държавен бизнес, държавната администрация са тълкували също като форма на бизнес, в смисъла „полезни дела за хората“. Така че ако погледнем 2023 г. светът се е променил, но не винаги към по-добро. Днес имаме три типа бизнес.

Първият са доминиращите едносекторни транснационални корпорации. Те са гигантски и идват не толкова да инвестират, колкото да погребат местния бизнес и да изнесат печалбите си в чужбина. Нямаме съмнение, че те не плащат цент данъци, включително в България. При тях няма данък свръхпечалба, а трябва да има по правилата на Европейския съюз (ЕС) и законите на България.

Вторият са многосекторните държавни стопанства - държавните компании. В това отношение водещ е ЕС и донякъде Китай. В ЕС през държавата преминава над 50 процента от брутният вътрешен продукт (БВП), а в България малко над 40 процента и повече клоним към слабо управляваните държавни икономики.

Третият тип са многосекторните транснационални институции като ООН, които се занимават как да бъде регулиран и управляван бизнеса от гледна точка на глобалното затопляне, или ЕС, които определят каква да бъде минималната работна заплата и т.н.

Битката е между тези три гигантски агенти, като засега водещи са едносекторните транснационални корпорации, но може би още не са спечелили цялата война. На този фон пак казвам колко интересно е, че в България се смята, че бизнес означава някой да лъсне ябълка и да се опитва да я продава. 

Това означава ли, че има доза истина в теориите на конспирацията, че някакви свръхбогати кукловоди определят световната политика?

- Това е популярното мнение. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц казва, че корупция по американски означава големият бизнес да пише законите. Пример за това е субсидирането за отглеждане на царевица в САЩ, тъй като този закон е прокаран от месопроизводителите, за да купуват по-евтина суровина. Навсякъде виждаме разяждаща корупция, включително на ниво ЕС, която унищожава системните връзки и в икономиката, и в обществото. Тя е забелязана от Адам Смит, Джон Стюарт Мил, до Бил Гейтс в наши дни.

Какво доведе до това консуматорство след промените у нас?

- След 1991 г. обещанието беше от социалистическа икономика да се превърнем в пазарна и всеки да си има собствен имот, в който да гъмжи от техника, с две-три коли отпред и всички очакваха порой от блага и стоки.

Сега го имаме и разбираме колко неща сме загубили, гледайки руините на училищата на много места, познавайки здравеопазването, което се е превърнало в търгашество, образованието, в което все още най-важни са оценките, а не познанието и аналитичното мислене.

Много крива пазарна икономика създадохме, а след влизането в ЕС тя се превърна в икономика на приятелите и се финансизира, което означава, че човек е повече човек ако има повече пари и по-хубава кола. Тоест човек, който знае повече и може да даде мъдрости не е толкова полезен и знаменит, колкото футболист, който може да вкара два гола в чуждата врата.

Има ли връщане назад?

- Не връщане назад, а ход напред първо към духовността и културата, защото човек може да мине днес без три пържоли, но ако мине месеца без три книги е духовно ощетен. Ако не познава музиката и други изкуства, той се превръща в един обикновен консуматор, за когото единствено може да се каже накрая колко добър човек беше, успяваше да печели и да консумира яката.

Ето този модел трябва да се попромени, той е брутален, варварски, едно модерно дивачество и масово оглупяване. Дано да има движение напред, но както се казва, когато се стигне до някоя критична точка има ново начало. Ние вече усещаме, че новото се е родило, но още не го признаваме и не можем да му дадем име.