Прохаски: Заплатите да се вдигнат

Силвия Стоядинова
Икономиката на България продължава да е в застой и през второто тримесечие спрямо първото не се очаква ръст на БВП. Това се посочва в доклада на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) за първото полугодие на годината. За второто тримесечие на 2012 г. се очертава слаба, но все пак положителна динамика на добавената стойност в промишлеността. Инфлацията от началото на годината е ниска едва 0,5% от декември 2011 г. към юни 2012 година. Поради поскъпване на горивата и храните до края на годината инфлацията може да надхвърли 3%. Ръстът на българския износ през тази година ще бъде не повече от 5-6% на годишна база, а икономическият растеж ще е 1% за цялата 2012 г. Какви са другите тенденции посочва в интервю за EconomyNews.bg Георги Прохаски, председател на ЦИР.

Г-н Прохаски, Центърът за икономическо развитие отбелязва в доклада, че трябва да бъдат увеличени заплатите. С колко процента и от къде да дойдат средствата ?
Заплатите в частния сектор като цяло се увеличават непрекъснато. Статистиката отчита повишаване на тези доходи. Друг е въпросът, че това става неравномерно за различните сектори и в различни предприятия. В много голяма част от икономиката също има задържане на доходите, както и в държавния сектор и по отношение на пенсиите. Подобряването на приходната част на бюджета през последните месеци ни дава основание да смятаме, че при един добър разчет за следваща година, би могло да се предвиди в следващия бюджет известно повишаване на средствата за заплати и за пенсиите, което би стимулирало и частния сектор допълнително да даде такова увеличение там, където има възможност.
Кои са положителните и кои отрицателните тенденции, които се наблюдават в икономиката за първото полугодие?
За съжаление се очертава сериозен застой в икономиката. Миналата година имаше макар и не голям, но все пак отчетлив растеж от 1.7%. През първото тримесечие на 2012 този растеж се забави, а нашите прогнози са, че второто тримесечие ръстът ще бъде близък до нулата. Тези наши прогнози се обосновават с редица други индикатори като спадовете, регистрирани в редица сектори, които растяха миналата година като „Професионални дейности и научни изследвания” и „Далекосъобщения”. Също промишлеността, която миналата година беше моторът на растежа. Тази година в началото, още през първото тримесечие отбеляза нулев растеж. Външната търговия също забави темповете си, дори през първите месеци имаше спадове в износа. Още много фактори ни дават основание да направим извод, че икономиката се е забавила през първото полугодие и ще отчете много близък до нула растеж през второто тримесечие.
Какъв ръст до края на година би стабилизирал икономиката?
Нашата прогноза е за 1% растеж за цялата 2012 г., която се основава на известни очаквания за подобряване на ситуацията през второто полугодие, но дори да го постигнем той е изключително недостатъчен за България. Това е равносилно на застой. Защото 1% на практика не може да бъде усетен – нито като приходите към бюджета, нито като основа за повишаване на доходи и т.н. България трябва да расте с 4-5% годишно, за да може да настига основната част на Европа по БВП на глава от населението и най-вече по доход.
Как виждате решението на проблема с младежката безработицата ?
Безработицата е един от най- големите проблеми и той за съжаление няма да може да бъде решен бързо, даже и да се възстанови растежът на някакво ниво. Така или иначе единственото решение може да дойде именно чрез повишаване икономическия растеж и разбира се с мерки и програми, които да подготвят голяма част от безработните, които са продължително безработни да бъдат поети от фирмите при едно нарастване на тяхната дейност. Защото голяма част от тях не са квалифицирани достатъчно и при нарастване на икономическата дейност ще се търсят повече квалифицирани кадри, така че може да се получи да има недостиг на определени кадри, а от друга страна голяма част от безработните да стоят без работа. Тоест тук трябва да се засилят различните мерки за квалификация и преквалификация, но не само такива които се правят на книга за да се отчете дейност, а реално, които да са обвързани с потенциално търсене от страна на работодатели. Трябва да се обвърже тяхната квалификация с евентуално постъпване на работа след това във фирми.
Преди дни КНСБ прогнозира до 10% ръст в цената на храните от есента и предложиха намаляване на ДДС с 10% за някои храни. Как бихте коментирали тази идея?
Не смятам, че има такъв сериозен инфлационен потенциал при храните, при свитото потребление, което има в момента. Дори да се регистрира известно покачване на цената на зърното, аз мисля, че има достатъчно буфери по веригата това да не се отрази съществено на цената на хляба и на другите продукти, които са обвързани с цената на брашното. Няма сериозно основание да се иска намаляване на ДДС на храните, както и на лекарствата и на други стоки. Системата работи добре в България именно поради единната ставка на ДДС. Всяко нарушаване на тази единна ставка ще доведе сериозни загуби за бюджета.
А по отношение на пазара на кредитите в България. Къде според вас е проблемът в търсенето или в предлагането ?
Вероятно и в двете. Предлагат се кредити на много високи лихви. Това е един от основните проблеми на нашата икономика и на валутния борд, който при всичките се много положителни черти и голям принос за финансовата стабилност в страната, има това неприятно свойство, че ни обвързва с по-високи лихви, които не могат да се регулират от националната банка. От друга страна, спрямо лихвите в Западна Европа те са значително по-високи, защото има определен риск, който се добавя от държавата. И тук това ще стои като много важен въпрос за дискусия през следващите години.
Дали България трябва да избърза с влизането си в Еврозоната, което ще доведе до снижаване на лихвените проценти?
Това е единственият сигурен начин за намаляване на лихвите в страната и за стимулиране на бизнеса. Обаче при тази нестабилност, която има, и най-вече поради ангажиментите, поети от страните членки, най-вече финансови, трябва да се направят сериозни разчети, дали ползите, които бихме имали, могат да компенсират ангажиментите, които бихме поели.
В момента се мълчи по този въпрос, защото ситуацията в еврозоната е кризисна, и може би не е моментът да се говори за нашето влизане там. През следващите 1-2 години този важен въпрос трябва публично да се дискутира.