Прочут икономист - премиер на Египет

Хазем ел Беблауи, който бе назначен за преходен премиер на Египет, е виден икономист, който бе за кратко министър на финансите през 2011 г. при управлението на Върховния съвет на въоръжените сили, посочва ДПА.
76-годишният Беблауи оглавява кабинета, докато бъдат внесени промени в конституцията и бъдат произведени парламентарни и президентски избори в 6-месечен срок, в съответствие с конституционната декларация, публикувана от изпълняващия длъжността президент Адли Мансур.
Новият египетски премиер е твърд застъпник за предприемането на мерки за разрешаване на бюджетните проблеми на най-многолюдната арабска държава, включително за взимане на предложения от МВФ кредит - спорен въпрос в страната. В интервю за англоезичния ежедневник "Дейли нюз Иджипт" отпреди две седмици той разкритикува икономическата политика на отстранения в сряда от власт от армията президент ислямист Мохамед Морси.
Беблауи се обявява още за орязване на субсидиите за горива, за които отива около една пета от бюджета - изключително деликатен въпрос от политическа гледна точка. "Съдбоносно е (гражданите) да разберат мащаба на опасността, която представлява сегашният размер на субсидиите за египетската икономика", предупреди той в интервюто.

Беблауи освен това подчерта, че "най-важният фактор, за да процъфтява икономиката, е политическата стабилност". Роден на 17 октомври 1936 г., новият египетски премиер е бил преподавател по икономика в Университета на Александрия от 1965 до 1983 г. В периода 1983-1995 г. той е главен изпълнителен директор на Египетската банка за развитие на износа. Между 1995 и 2000 г. Беблауи е заместник-генерален секретар на Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия. След това работи като съветник в Арабския валутен фонд. Беблауи бе първият високопоставен представител на египетските власти, който подаде оставка в знак на протест срещу убийството на 26 демонстранти, предимно копти, от войници през октомври 2011 г. Управляващите по онова време военни отказаха да я приемат, но той окончателно напусна поста през ноември същата година.