ПРСР в Румъния & България

Николай Вълканов, "ИнтелиАгро"

Наскоро имахме възможност да се запознаем с някои аспекти на румънската Програма за развитие на селските райони (ПРСР) и конкретни елементи в нея откровено ни впечатлиха. Дали защото изготвянето на тяхната програма е било възложено на чуждестранна компания (и по този начин възможностите за влияние на отделни заинтересовани групи са били сведени до минимум), или пък тази компания е следвала визията на румънското министерство на земеделието, но общото усещане е, че са създадени условия за целенасочено използване на европейските средства.

Кои са моментите, които ни правят впечатление?

• В румънската ПРСР е заложена Тематична подпрограма за сектор „плодове“ (в България има Тематична подпрограма за малките стопанства), която включва 282 млн. евро за инвестиции по подмярка 4,1а („а“ е обозначението, с което се отличава Тематичната подпрограма), близо 35 млн. евро по подмярка 4,2а за преработка и маркетинг, 16 млн. евро за сътрудничество по 16а и 5 млн. евро по 9,1а за подкрепа на групи производители. Извеждането на приоритетен сектор в отделна подпрограма създава много по-добри условия за целенасоченото му развитие.
• Инвестиции в овощарство се подкрепят по програмата само ако са планирани в географски райони, подходящи за отглеждането на съответните видове и сортове. За целта е разработено отделно проучване за потенциала за отглеждане на овошки. Свръх-интензивните градини получават повече точки. Технологичния проект за градината следва да бъде одобрен от Института по овощарство Maracineni.
• Когато районът, в който е планирана инвестицията е с коефициент на благоприятност под 2,4 изграждането на напоителна система е задължително. Картирането на благоприятните райони отново е продукт на специално изследване. 
• Инвестициите в зеленчукопроизводство и животновъдство получават допълнителни точки само ако са планирани в географски райони, подходящи за отглеждането на съответните видове, включени в специално разработено за целите на програмата изследване „Проучване на потенциала в селското стопанство“.
• Процентът на финансиране по програмата варира в широки граници – от 30% до 90% в зависимост от икономическия размер на стопанството (големите стопанства получават най-нисък процент финансиране), видът на инвестицията и на бенефициента, районът, в който ще се реализира проекта и пр.

Ако трябва да обобщим и отличим разликите между подхода от двете страни на Дунава, то първото, което бие на очи е, че румънската ПРСР стъпва на много по-задълбочен аналитичен подход, оценяващ потенциала за развитие на отделните отрасли, на почвените, климатичните и пр. особености на различните райони на страната и обвързва подпомагането с тях. По този начин в много по-голяма степен се избягва рискът от финансиране на проект, който е правен само за усвояването на средства без особена икономическа логика. Ще дадем следният теоретичен пример – и в двете страни овощарството е приоритет. Но докато създаването на бадемова, или кайсиева градина нейде из Видинско има 100% шанс да получи одобрение в България, въпреки очевадната си агрономическа несъобразеност, подобно разхищение на публичен ресурс практически няма как да се случи в Румъния.

Развивайки научния и аналитичен потенциал в страната, Румъния създава предпоставки за оптимално използване на наличните ресурси. Изискването за задължително напояване при по-неблагоприятни условия на реализация на инвестицията също подобряват шансовете за устойчивост на проектите. Големият диапазон, в който варира процентът на финансиране изглежда напълно логичен – стопанство, което регистрира печалби от 300-500 хил. лева на година и иска да направи проект за 1 млн. лева очевидно може да мине и с по-малък процент финансиране, а спестените по този начин средства да стигнат за още един, по-малък проект, който иначе не би получил финансиране, заради изчерпан бюджет.

Темите за размисъл са много. Последното, което ще споменем е готовността на двете администрации. През 2015 г. Румъния е отворила:

• 25 март подмерки 4.1, 6.1 и 19.1 (също преди да има официално одобрена програма);
• 8 юли подмерки 4.1а (овощарство), 4.2а (преработка на плодове), 4.2 (преработка и маркетинг), 6.3 (малки стопанства);
• Крайният срок за подаване на проекти по настоящият прием е 31 октомври 2015 г.;
• Немаловажно е да се отбележи, че подаването на документи става онлайн от консултантите.