Публичните разходи се превръщат в риск

Увеличението на публичните разходи у нас има устойчиво влияние, като поетите анганжименти в средносрочен план дават сигнали за допълнително покачване на разходната част и поддържане на високо ниво на бюджетен дефицит.

Това поставя под риск фискалната устойчивост на страната и може да доведе до влизане в процедура по прекомерен дефицит, сочи анализ на Института за пазарна икономика, част от предстоящата Бяла книга на ИПИ "Отключване на растежа: пътят напред след изборите", която ще бъде представена в края на октомври.

Според материала увеличението на публичните разходи след пандемията не е еднократно, а има устойчиво влияние върху бюджета. Държавни разходи в рамките на 40 на сто от БВП и бюджетен дефицит в размер на 3 на сто от БВП са се превърнали в норма за държавните финанси, а не в изключение, а средносрочната фискална рамка и поетите ангажименти дават сигнали за бързо покачване на държавните разходи и високо ниво на бюджетен дефицит.

"И двете наблюдения са подкрепени от свръхактивността на депутатите и приемането на редица текстове в последните години, които тежат на бюджета дългосрочно", пише в материала.

Според ИПИ това поставя под риск фискалната устойчивост на страната и потенциално може да доведе до отклонение от изискванията на Пакта за стабилност и растеж и влизане в процедура по прекомерен дефицит.

"Последното би означавало и неизпълнение на критерия за устойчивост на държавната финансова позиция, който се следи за присъединяването към еврозоната", пише в анализа.

Според ИПИ, връщането към разумните държавни финанси изисква подход към бюджета, който отразява текущите икономически реалности и предизвикателства, както и насочени мерки за ограничаване на неконтролируемия ръст на държавните разходи.

Според прогнозната рамка, представена от служебното правителство, разходите през следващата година може да нараснат с над 18 млрд. лева, което прави рамката "неизпълнима", пишат от ИПИ.

"Бюджетът за 2025 г. трябва не само да влезе в рамки, тоест да овладее разходите и да вкара дефицита под 3 процента от БВП, но и да предложи средносрочна рамка, която елиминира бюджетния дефицит и носи по-голяма ефективност на държавните разходи", посочват от института.

ИПИ предлага няколко мерки, които могат да облекчат разходната част у нас. Сред тях попада отмяна на приетия текст в Закона за висшето образование, според който средствата за финансиране на висшето образование се планират в размер не по-малък от 0,9 на сто от БВП, тъй като през 2025 г. това биха били средства в размер на близо 2 млрд. лева.

Според ИПИ приетите от парламента текстове за заплатите на военнослужещите и служителите на МВР също подлежат на преразглеждане, като могат да се коригират с разпоредбите в Закона за държавния бюджет.

Друга мярка, разглеждана от ИПИ, е политиката държавата да субсидира сметките за ток на бизнесите и да покрива риска от ръст на цените за сметка на бюджета.

От ИПИ посочва, че инфлационният "бонус" за публичните финанси е приключил, което "трябва рязко да охлади намеренията за увеличаване на разходите".

"Време е за връщане на разходните амбиции към среда на стабилни цени, което ще означава и по-слаб номинален растеж на икономиката и данъчната база. Същевременно при ниска инфлация реалната покупателна сила на доходите ще расте дори при едноцифрени темпове на растеж. Същото важи за разходите за текуща издръжка и инвестиции, когато горива, електроенергия, суровини и материали вече са със стабилни и дори спадащи цени", пише в материала.

Според ИПИ данъчното облагане трябва да насърчава предприемачеството, инвестициите и заетостта. В структурно отношение това предполага запазване на ниските данъчни ставки върху печалбите и доходите. В същото време общата данъчно-осигурителна тежест върху труда не е ниска в международно сравнение. Това означава, че идеите за увеличение на размера на вноските за социално или здравно осигуряване допълнително ще влошат конкурентоспособността, пише в анализа.

"Както с определянето на минималната работната заплата, така и за максималния осигурителен доход трябва да се намери устойчиво решение, което да отразява динамиката на икономиката и пазара на труда, дава предвидимост на работодателите и същевременно чертае траекторията на очакваните постъпления в осигурителните фондове в средносрочен хоризонт", смятат от ИПИ относно средносрочния фискално-структурен план за 2025-2028 година.

Цената на дефицита започва да става твърде висока, пишат от ИПИ.

"В периода 2024-2026 г. държавният дълг в България се очаква да се увеличи с близо 20 млрд. лв. и да достигне около 28 процента от БВП. Това е резултат от раздуването на държавните разходи, което предпоставя трайно високия дефицит, заложен в средносрочната фискална рамка", се посочва в материала.

Според ИПИ, въпреки ниските нива на публичен дълг в страната, опитът на страните от Централна и Източна Европа показва, че изпускането на бюджетното салдо за дълъг период води до трайно покачване на дълговите нива.

"Цената на публичния дълг също расте, като към 2026 г. се очаква разходите за лихви в бюджета да доближат 2,3 млрд. лева", сочи материалът.