Публичните финанси се клатят

Според представената информация от заместник министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова преди дни във връзка с подготовката на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетната процедура за 2025 г. се очаква значително увеличение на бюджетните разходите, особено в сферите на възнагражденията на заетите лица в публичния сектор и на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите.  Това коментира Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и добавя.

Наблюдава се експоненциален ръст на разходите за персонал, които от 14,6 млрд. лева за 2022 г. се планира да достигнат 18,0 млрд. лева през 2024 г. - увеличение, надхвърлящо 23%. Паралелно с това отчитаме още по-драстично нарастване в сферата на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсии. Тук има скок от 25,7 млрд. лева за 2022 г. до очаквани 34,9 млрд. лева за 2024 г., което представлява ръст от близо 36%.

Особено тревожен е фактът, че тези непропорционални увеличения се реализират в контекста на сравнително умерена инфлация, но при продължаващ спад на индустриалното производство. За периода януари 2023 г. - август 2024 г. кумулативната инфлация е едва 4.5%. Следователно - налице е значителен реален ръст както на разходите за персонал, така и за пенсии и социални трансфери, който многократно надхвърля инфлационните нива, при задълбочаваща се криза в реалния сектор в ЕС и България.

Тази тенденция поражда сериозни въпроси относно устойчивостта на публичните финанси и потенциалното въздействие върху конкурентоспособността на българската икономика в средносрочен и дългосрочен план.

Темпът на нарастване на бюджетните разходите значително изпреварва този на приходите. Прогнозите сочат към нов дефицит от 11.9 млрд. лева за 2025 г., който, прибавен към планирания дефицит за 2024 г. от 6.2 млрд. лева., формира потенциален бюджетен дефицит от 18.1 млрд. лева за следващата година, приближаващ 9% от БВП.  Тази прогноза е изключително тревожна и очертава риск от неустойчива фискална спирала, застрашаваща макроикономическата стабилност и средносрочния и дългосрочен икономически растеж на страната.

Наложителна е незабавна ревизия на бюджетните приоритети и въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, за да се предотврати потенциална финансова и икономическа криза с тежки последици за бизнеса и обществото.

АИКБ призовава бъдещите народни представители в 51-то Народно събрание на Република България и правителството (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплина и да предприемат мерки за овладяване на растящия бюджетен дефицит, като за бюджетната 2025 г. „замразят“ възнагражденията и съкратят с 20% заетите лица в публичния сектор, както и да „замразят“ пенсиите и разходите в сектор „Отбрана и сигурност“ на и без това свръхвисокото им равнище и като дял от БВП, и като възможности на страната.