Пусната ли е печатницата за евро?

Водещи икономисти все по- отчетливо изказват мнения, че наближава момнтът на разпадане на зоната с единна европейска валута.
„Преди двадесет години, когато беше прието решението за създаване на еврозоната, аз и още няколко икономисти извън Европа, предсказахме, че в един прекрасен ден този блок ще се разпадне,” коментира преди дни икономистът Майк Астрахан, цитиран от електронното издание К2Капитал.
„Съществуването на еврозоната продължи дълго време през годините. В резултат стойността на разпадането й нарасна до чудовищни размери,” допълва още икономистът.
„Той още не е неизбежен. Бързите и точните действия на всички членове на европейския блок и преди всичко на Европейската централна банка, може би могат да реабилитират еврото. В същото време бавните и неуверени реакции на много от членовете на съюза, конкретно на Германия, Гърция, може да се окажат пагубни.”
Астрахан отбелязва още, че „за да стане ясно как еврозоната се озова в настоящото положение, е достатъчно да се припомнят няколко факта”.
Преди няколко седмици стана ясно, че финансовото положение на Гърция е далеч по- лошо от прогнозите на един по-ранен етап. Последваха бързи дискусии по време на които се оказа, че Германия се стреми максимално да отложи решението по финансиране до провеждането на местните избори в страната.
В края на краищата в сагата се намеси Международният валутен фонд, а Гърция беше принудена да се съгласи да приеме строг икономически режим. Затова й бяха обещани 110 млрд. евро за следващите три години.
„Оказа се, че разходите на Гърция по евентуално излизане от еврозоната ще са около 150 млрд. евро,” отбеляза Астрахан.
В този смисъл решението по отпускане на кредитите се оказа лесно. Ако може да се помогне, и за същите тези пари да се стабилизира еврото, защо да не се направи. Това на пръв поглед лесно решение доведе със себе си неочаквани последици.
Преди седмица тръгнаха слухове, че други държави с по-слаби икономики от еврозоната (Португалия, Ирландия и Испания) също ще имат нужда от помощ.
За Испания, например се говори, че ще са й нужни $400 млрд. Реална ли е тази цифра? Подобна сума е близка до външния дълг на Испания, отбелязва изданието.
„Испанското правителство може да реши проблема, като вложи парите си в по-добри банки, позиционирани в страни като Германия, Швейцария и САЩ. При такъв вариант правителството ще трябва да осигури огромна ликвидност на испанските банки. Наред с това е налице и възможност испанските кредитори, купили държавни облигации и станали причина за натрупването на правителствения дълг, да решат да не удължават заемите, с което да увеличат финансовите нужди на страната.
„Разбира се, ЕЦБ може да осигури тази сума, при подходящо обезпечаване. Или не? Ще се съгласи ли на това директорът на ЕЦБ Жан Клод- Трише, при положение, че отпускането на подобни финансови инжекции означава пускане на печатници за пари? И в крайна сметка каква сума е необходима? Това не е ясно на никой?”, продължава Астрахан.
Ако испанското правителството координира действията си с Трише, то същото може да стане и с Гърция, Португалия и Ирландия, след което да стане възможно спасяването на еврозоната от разпадане. „Все още има положителен сценарий за еврото, но шансовете за оцеляване са малки,” коментира още икономистът.
Планът за спасяване на Гърция предполага, икономиката на страната за тази година да се свие с 4 %, а през 2012 г. да започне да расте бавно. Тези предположения Астрахан определя като излишно оптимистични и е изключително скептичен по отношение на реализацията им. Според икономиста протестните демонстрации на гърците и техните профсъюзи срещу приетия спасителен план на страната са напълно основателни.
„Изглежда, по - добрият вариант е бил, ако Гърция беше излязла ( или изключена) от еврозоната, ако беше въвела временен или постоянен мораториум на дълга, и ако се беше върнала към националната си валута, стойността, на която естествено би била по- ниска в сравнение с еквивалента й на еврото”.
Накратко, Гърция можеше да предприеме стъпки към девалвация на националната валута, да понижи лихвените ставки и да предизвика инфлация. Разбира се, това не е възможно при оставането й в еврозоната.
„Ако Гърция не изостави еврото, проблемите на другите никога няма да се решат, и е напълно възможно, Германия ( а дори и Франция) също да излязат от зоната с единна валута, което ще доведе до окончателния разпад на блока,” смята Астрахан.
По думите на цитирания икономист не е ясно едно - как е възможно създателите на еврозоната да не са заложили процедура, по която дадена страна да може да излезе от зоната.