Пустеещата земеделска земя свършва

Данаил Алеков
През последните години е налице тенденция на постепенно окрупняване на земеделската земя, заяви Радослав Манолов, изп. директор на „Адванс Терафонд” АДСИЦ. Въпреки повишението на цените в периода 2004-2009 година и задържането им на относително добри нива през последните три години, земеделската земя не спира да предизвиква интереса за инвеститорите, като цената не винаги е определяща. Качеството на земята е основният фактор на пазара на земеделска земя, което доведе до активното й изкупуване, както от страна на стопани, така и от страна на дружествата със специална инвестиционна цел. Същевременно този процес доведе до пазарна комасация на земеделските площи и създаването на големи масиви.
Според Радослав Манолов въпросът със собствениците, които не обработват земите си е решен. „Когато някой собственик остави т. нар. „бяло петно”, неговата земя започва да се обработва, независимо дали той иска или не. Законът предвижда в рамките на 3 години арендаторът да плаща рентата по инвестиционна сметка в бюджета на общината. В рамките на 3 години, ако вие имате имот и не сте го отдавали под аренда, може да проверите дали някой е обработвал вашата земя. Ако „да” – си взимате рентата, но ако не си потърсите рентата, на 4-та година тази сума остава в бюджета на общината”, заяви Радослав Манолов пред EconomyNews.bg.
Манолов застана твърдо против идеята собствениците на необработваеми земеделски земи да бъдат облагани с т. нар. данък „пустеещи земи”. „Това е една безумна идея, която от време на време се повдига от някои организации. Представете си следното нещо – наследявате имот, който е канара, но някой чиновник го е написал „нива”. Идва въпросът какво ще посадите на канарата? Може би еделвайси. След това идва друг чиновник и казва – да, но ти не я обработваш.” Според него, освен че не може да се обработва такъв имот, той не може и да се продаде, което автоматично заробва собственика да плаща една безумна такса.
На въпрос има ли раздвижване в пазара на пустеещи земи, Манолов отговори: „За земеделските земи в изостаналите райони гледаме да привличаме нови арендатори и да продаваме земя. Така например на места в планинските райони привличаме арендатори, които отглеждат различни индустриални култури.” Пустеещите земи са характерни именно за такива части на България, докато в развитите земеделски райони отдавна няма необработваеми площи. „Някога в Добруджа е имало пустеещи земи, но сега, ако пътувате, ще видите, че дори могилите отстрани са изорани”, заяви Манолов.
Данните показват, че вече седма поредна година има ръст на сделките със земеделска земя, като тенденцията се очаква да продължи, а най-активни купувачи са арендаторите.
Около 750 млн. лв. са набрали дружествата със специална инвестиционна цел от борсата, като голяма част от тях вече са инвестирани на пазара на земеделска земя.