Пчелното богатство на България

Глобалната криза с медоносните пчели изисква активни мерки. 1/3 от хранителните запаси на човечеството зависят от пчелното опрашване, това казва в интервю с проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова. Какво още разкава тях за света на пчелите?

На 20 май отбелязваме Световния ден на пчелите и всички опрашители, които през последните няколко години се изправят пред сериозна заплаха от изчезване. Хората познават медоносните пчели като производители на сладък пчелен мед и други чудесни и полезни пчелни продукти. Всъщност, тяхната основна биологична значимост не се ограничава само до това.

Те играят крайно важна роля, защото опрашват около 80% от растенията, които зависят от насекомите за размножаване. Представете си това! Без тях, много от нашите любими плодове, зеленчуци и цветя нямаше да съществуват. Медоносните пчели са нашите незаменими съюзници за природата, които ни даряват с богатство от вкусове и красота.

Един от най-важните видове е познатата ни медоносна пчела (Apis mellifera). Този космополитен вид се среща в над 28 подвида по цяла Европа. Той принадлежи към разреда на ципокрилите, семейство Пчели и род Жилещи медоносни пчели. В България най-често срещаната популация е местната българска медоносна пчела (Apis mellifera rodopica). Интересно е, че медоносните пчели обитават земята още от далечната ера на Долна Креда - преди повече от 100 милиона години. Те се отличават със сложна структура и поведение, организирани семейства и социален начин на живот.

По повод деня на пчелите разговаряме с проф. д.б.н. Евгения Н. Иванова от катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” за това колко важни са тези невероятни създания за нашето бъдеще и съществуване.

Проф. Иванова, какво застрашава пчелите днес и какви са последиците от намаляването на техните популации?

В настоящия момент биоразнообразието на медоносните пчели в Европа и по света е застрашено от неконтролираното въвеждане на гени от други подвидове в адаптираните местни популации; стреса от променящата се околна среда и замърсяването ѝ; появата на нови патогени и глобалните климатични промени. Организираните действия, насочени към запазване на подвидовете медоносни пчели и техните адаптирани местни екотипове, биха били отпор срещу нарастващите заплахи. Липсата на такива усилия ще повлияе пагубно върху живата природа, засягайки дивата и земеделска растителност, ще се отрази негативно върху природното биоразнообразие и ще рефлектира върху драстично намаляване на селскостопанската продукция, защото е доказано, че 1/3 от хранителните запаси на човечеството зависи от пчелното опрашване.

Какви са наличните данни за състоянието на пчелните семейства по света?

Отчетените през последните години тенденции показват, че през 2002 г. са загинали около 30% от пчелните семейства в Централна Европа, а през 2007 г. – около 70% от тези в САЩ. Този световен феномен е познат днес под наименованието Colony Collapse Disorder (CCD) – синдром на празния кошер. Осъзнавайки заплахата от CCD, учени от цял свят се обединяват около идеята да организират мащабна научноизследователска и приложна дейност, за да противопоставят научния потенциал и новостите в науката и практиката на тревожното явление. През 2008 г. стартира COST акция FA0803 на ЕС „Prevention of honeybee colony losses“ – COLOSS, в която участват и учени от България. Световните мониторингови акции, провеждани ежегодно, показват, че за последните 5 години смъртността на медоносните пчели в Европа варира от 5-10% до над 30% за различните държави (например в Австрия – 13,3%, Гърция – 15%, Хърватия – 15,3%, Франция –  29,3%, Дания – 32% и т.н.).

Какво е състоянието на пчелното богатство на България?

България все още е сред най-слабо засегнатите страни, но това е относително, защото за периода 2017 – 2022 г. загубите на територията ѝ нарастват от 2,04% до 19%. В райони с традиционно отглеждане на слънчоглед, рапица, овощни градини и есенни фуражни култури се отчита смъртност с огромни размери, а причините за това се търсят в неправилното използване на пестициди. В края на 2021 г. Националният фонд за научни изследвания финансира проект на учени от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната развъдна асоциация по пчеларство (Договор № КП-06-Н51/12) на тема „Комплексна оценка на генетични и екологични фактори, свързани със загубите на медоносни пчели (Apis mellifera L.) в България“, резултатите от който ще внесат яснота относно конкретните загуби на пчелни семейства в страната и причините за тях.

Бихте ли откроили интригуващ проект в защита на пчелите у нас?

Да, бях силно заинтересувана и дълбоко впечатлена от идеите и дейността на компанията за минерална и изворна вода „Девин“. Компанията работи по проект за опазването на пчелите и биоразнообразието в Родопите, в партньорство с белгийската организация BeeОdiversity. Като част от проекта, „Девин“ отглежда кошери в защитената вододайна зона на изворната вода, а в независима лаборатория на BeeOdiversity, по 22 показателя, се изследва химичното съдържание на събрания прашец. Така се следи от една страна за здравето на пчелите, и от друга – за чистотата на околната среда. Целта на този иновативен за България проект е, чрез използването на медоносните пчели като обект на мониторинг, да се предпази и защити средата около изворите, да се опази природното равновесие и биоразнообразието в тази красива и чиста част на Родопите.

Вие сте автор на книга, посветена на пчелите. Кажете повече за нея.

Да, това е научна монография със заглавие „Популационно-генетичното богатство на българската медоносна пчела и историята на едно 25-годишно научно пътуване“. В книгата са представени научни резултати от дългогодишни изследвания, свързани с изучаването на генофонда и генотипната структура на популации медоносни пчели от цялата територия на България. В нея е местната българска пчела е сравнена с популации медоносни пчели от Балканския полуостров и цяла Европа. Посочени са разнообразни генетични маркери, с помощта на които Apis mellifera rodopica може да бъде разграничена от останалите европейски подвидове и екотипове. Обърнато е съществено внимание на ценните качества на местните за България медоносни пчели и необходимостта те да бъдат защитени от генетично замърсяване. Книгата е насочена към научната общност и младите изследователите на Apis mellifera в България, към българските пчелари и всички, които се интересуват от научното познание за медоносните пчели. Пълният текст на монографията може да се намери на специализираната страница на Биологическия факултет, в електронната библиотека на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и на страницата https://evgeniyaivanova.wordpress.com/, където книгата е достъпна за всички, които биха искали да се запознаят с нея.

Проф. Евгения Нешова Иванова е биолог – изследовател и университетски преподавател в катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, където работи повече от 35 години. Професор и лектор е по Генетика. Проф. Е. Иванова е изследовател с богат международен опит, членуващ в международни и европейски научни организации и мрежи, свързани с изучаване и опазване на медоносните пчели. Член е на редакционни колегии, на международни научни съвети, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от изследванията ѝ, посветени на генетични характеристики на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на човека и др. и са публикувани в над 150 научни статии, цитирани стотици пъти в световни научни издания (Scopus H-индекс – 14 към май 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и учебни пособия за студенти – биолози и психолози и ученици от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които посветена на дългогодишните ѝ проучвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на международния двутомник за медоносните пчели “COLOSS BeeBook” (2014).