ПЧИ - само България ли не успява?

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Данните за отрицателния размер на преките чужди инвестиции (ПЧИ) към България през първите три месеца на 2010 г. породиха закономерния въпрос дали този феномен засяга само България или изтеглянето на инвестиции е характерно за целия регион. Според последната статистика на БНБ за платежния баланс на България през първото тримесечие на 2010 г. нетните преки чужди инвестиции са били отрицателни в размер на 41,2 млн. евро спрямо положителен нетен поток от 902 млн. евро година по-рано. Тези отрицателни инвестиции де факто означават дезинвестиции или с други думи, изтегляне на инвестиции от страната.

Дали ситуацията в останалата част от Централна и Източна Европа е аналогична или само България има проблем с привличането на преки чужди инвестиции през последните месеци?
Като цяло, данните за останалите страни от региона (Сърбия, Румъния, Унгария, Чехия, Полша, Словакия) показват повсеместен спад на преките чужди инвестиции от началото на кризата през есента на 2008 г. Както се вижда ясно от графиката, след положителен ръст на инвестициите през второто тримесечие на 2008 г., ПЧИ както нето, така и бруто, бележат отрицателен ръст през всяко от следващите тримесечия, като темпът на спад е по-сериозен от второто тримесечие на 2009 г.

Тази тенденция е характерна за всички страни от региона, макар и в повечето страни да има някои тримесечия с положителен ръст на инвестициите. Като цял обаче, тенденцията на постоянен спад на годишна база след началото на кризата е ясно отчетлива. Отрицателен размер както на бруто, така и нето инвестициите също се среща в доста страни от региона за определени периоди. Унгария, Чехия, Словакия и Хърватска имат между едно и три тримесечия от началото на 2008 г., в които са отбелязали отрицателни ПЧИ (бруто или нето).  Наистина, за първото тримесечие на 2010 г. само България  отчита отрицателни ПЧИ. В същото време, обаче, доста страни от региона все още не са публикували данни за този период (всъщност това са същите тези страни, които имат тримесечия с отрицателен растеж на ПЧИ), така че няма как да знаем дали при някоя друга страна няма също да се появи отрицателен размер на ПЧИ.

Това, което можем да кажем на базата на наличните данни е, че отрицателният поток на ПЧИ към България през първото тримесечие е по-скоро част от всеобщо отдръпване на инвеститорите от региона на ЦИЕ от началото на кризата насам, отколкото феномен, засягащ само България.
В този смисъл, данните сами по себе си не сигнализират специфични проблеми вътре в страната, които внезапно са изплашили инвеститорите. Освен това, тепърва предстоят ревизии на платежния баланс и в частност на данните за ПЧИ за първите три месеца, които биха могли да променят картината. Това вече се видя и от предварителните данни за ПЧИ за февруари и последващата им ревизия – отначало имахме отрицателни ПЧИ, които впоследствие станаха положителни.
Все пак положението с чуждите инвестиции в България е тревожно и колкото по-скоро техният поток потече отново към страната, толкова по-добре. През последните няколко години, които предхождаха икономическата криза, един от двигателите на икономическият растеж в България бяха чуждите инвестиции.

При наличието на ниски вътрешни спестявания, малко вероятно е България отново да достигне бурни темпове на растеж без приток на външни капитали. Затова е и толкова важно българското правителство да запази фискална дисциплина, за да се разграничи като добър пример на стабилност в региона. Чуждите инвеститори, в момента, в който започнат да се завръщат в Централна и Източна Европа, ще търсят точно такива страни.