Пълзящият преврат успя

Пламен Асенов*, специално за kafene.net
Заглавието на този текст първоначално беше само „Пълзящ преврат”. Смених го с „Пълзящият преврат успя”, за да насоча по-категорично не към началото, а към края на историята, която бях започнал да пиша, преди секундата, когато стана ясно, че правителството на Бойко Борисов подава оставка. Затова всъщност към началото на този текст ще се върна чак в неговия край.

В момента пред очите ни руските имперски, съчетани с българските ченгеджийско-комунистически интереси, извършват нещо като пълзящ преврат.

Това твърдение няма нищо общо с въпроса дали са прави или не са прави хората, които излязоха да протестират срещу произвола на енергийните монополи, срещу безобразията на енергийната мафия и срещу проявяваното досега пълно безхаберие по тези теми от страна на правителството на ГЕРБ.

Да, принципно хората са прави!

И щяха да бъдат още по-прави, ако бяха останали при тези протести и при исканията, които са разумни и изпълними – разсекретяване на договори и наказване на виновници, мерки за демонополизация, реална регулация и контрол от страна на държавата. Само че те отидоха твърде далеч, като започнаха да размахват безумната левичарска идея, че за да е всичко в българската енергийна система по мед и масло, трябва трите ЕРП-та, приватизирани преди десетина години, веднага да бъдат национализирани.

Просто и ясно. Направо да му завидиш и на простотията, и на яснотата – биха казали в Пловдив по този повод, но за съжаление в момента не могат да говорят. Увиснали са им ченетата от изумление колко лесно било всичко.

Всъщност безумна е тази идея още откак се появи за първи път публично, но това не стана вчера, разни националисти отдавна целенасочено я лансират. Тезата за мръсните чехи и гадните австрийци, които най-енергийно ядат душичката ни българска, плюс онази за лошите цигани, които крадат, а не си плащат тока, пък ние, добрите българи, плащаме вместо тях, беше пробутвана с години на народонаселението. Тя очевидно стана част от съвременния фолклор и от колективното ни подсъзнание. Същото подсъзнание, което лесно забрави, че преди това, когато нямаше частни чужди монополи, то със същата ярост, за същите дертове и със същото право ругаеше собствената си скапана българска държава и нейния монопол в сектора.

Така или иначе, с искането за национализация начело на протеста и с провокаторите, инфилтрирани в стихийните редици на протестиращите, техният фокус бързо бе пренасочен от издигането на икономически и социални лозунги към един чисто политически – оставка на правителството.

Така се получи. Това е обективен процес и няма нищо общо с факта дали и доколко си вярват хората от улицата, когато казват, че не подкрепят тази или онази партия, когато ругаят политиците вкупом, без да ги делят на управляващи и опозиция, на бивши и настоящи, на сини и червени. Няма общо също с енергичния начин, по който повечето протестиращи отхвърлят възможността някоя политическа сила да яхне протеста. В края на краищата – няма общо дори с желанието или нежеланието на протестиращите да свалят или да качват правителства.

Защото на практика работата е вече свършена. Имам предвид – тяхната работа, работата им на човешки кукли на конци.

Първо, със самото си масово излизане на улиците, те легитимираха отдавна лансираната от БСП теза, че „народът”, наричан напоследък и „истинското гражданско общество”, е срещу правителството на Бойко Борисов. Второ, за да се затвърди това впечатление по света и най-вече в Европа, някои дори понесоха плакати, художествено изписани направо на чист английски език. Трето, въпреки твърденията на полицията, че този път при сблъсъците не използва дори палки, по телевизиите се видяха вече достатъчно счупени глави, тоест, протестът, като едно същинско Априлско въстание, бе изкуствено накървавен. Малко, но от сърце. И съвсем достатъчно – хем улицата да озверее до край, хем чужденците да повярват, че пъшкаме под тежък гнет.

Стара тактика, но работи.

Сега вече няма значение кой е виновен за счупените глави, кой кого е провокирал, кой е бил и кой е бит. Сега няма значение какво казва правителството, какво прави, какви мерки взима или планира да вземе по уж основния въпрос – енергийна тема, която провокира протестите. Вече няма значение какво казват разумните хора – било от самите протестиращи, било отстрани, по медии или където и да е, защото е известно, че адреналинът на безумието винаги е по-силен от гласа на разума. Сега вече за цялото минало, настояще и бъдеще на българина виновно е само и изцяло правителството, така че – да си ходи веднага!.

И затова сега е дошъл ред кукловодите да инкасират печалбата от своето кукловодство.

Методът за това се казва „пълзящ преврат”. Виждаме го да се развива пред очите ни чрез думите и делата на БСП, бивша /?/ БКП. Е, този път преди преврата комунистите не хукнаха да крадат кашкавал от мандрите, нито да завземат радиото и, кой знае защо, централната поща, както обикновено правят. Сигурно искат да се надишат с лепилото за марки, знам ли, не мога по друг начин да си обясня защо точно пощата завземат традиционно.

Но този път само си седяха в Парламента и съвсем демократично другарят Станишев ехидно подвикваше на бат` Бойко – ходете си, `щот` ако си не ходите доброволно, ще си отидете по друг начин. После дойде референдумът и дългоочакваната победа в него на комунистите от БСП. Казвам комунистите, защото именно за тях е характерно такова поведение – каквото и да се случи, независимо дали имат 92 или 12 процента на даден вот, те винаги са победители. Виж, за социалистите това не е характерно, затова и аз на комунистите от БСП вече не им викам социалисти.

Та покрай референдума и мъдростта на социолога Татяна Буруджиева, независима другарка, за която чак после се разбра, че е платен съветник на другаря Станишев, се роди и новата версия за българското гражданско общество. Оказа се, че то не само е нещо, което реално съществува, макар вън и независимо от съзнанието на всички хора в страната, но и подкрепя добрите идеи, родени в съзнанието на любимата родна партия.

Обаче въпреки това, щом улицата се надигна, комунистът пак си остана в Парламента и изчака хората уж сами да изминат пътя от протеста срещу непосилните сметки за ток до искането за оставка на правителството. Той не излезе официално да оглави пламъка на бунта по площадите, `щото знаеше, че площадите ще го бият. Но пък се закани, че щом утре пипне властта, омразните ЕРП-та да ги броим национализирани.

И хората по улиците на протеста се зарадваха на това.

Комунистът не им обеща друго, например да озапти енергийната мафия в собствените си редици. Нито обеща да вземе мерки срещу монополизма в страната изобщо. Нито каквото и да било друго важно. Не, той само каза съвсем буквално следното – дайте ни властта и ние ще си вземем в добавка тази вкусна икономическа хапка, наречена ЕРП-та, която вие сега много искате да ни набутате в ръцете.

Само че хората не разбраха какво точно комунистът им казва и затова се зарадваха.

От онзи ден обаче, с уволнението на финансовия министър Симеон Дянков, ситуацията в страната стана нова и комунистът веднага реагира, като предприе следващата стъпка в пълзящия преврат – обяви, че няма повече да участва в пленарните заседания на Парламента. В политически план това означава, че комунистът ще опита да бламира всички възможни решения по енергийния въпрос, които биха могли малко или много да снижат напрежението в страната и да оставят това правителство на власт до края на мандата му…..

След малко в този текст щях да стигна до връзката между сегашния нашенски пълзящ преврат и двата класически примера от историята – тъй наречената Октомврийска революция през 1917 в Русия и идването на Хитлер на власт през 33-та в Германия. Общото между тях е, че както комунистите, така и нацистите, подклаждат и поддържат с различни механизми силно обществено напрежение по реални, но иначе решими обществени проблеми и взимат властта, като създават изкуствена правителствена криза и обвиняват за всичко безсилното досегашно управление.

И тъкмо в този момент ме застигна новината за оставката на кабинета Борисов. Това означава, че в момента пред очите ни руските имперски, съчетани с българските ченгеджийско-комунистически интереси, извършиха успешен пълзящ преврат.

И веднага стана ясно, че съвсем скоро ще си имаме ново комунистическо правителство – било коалиционно или не, тройно или двайсеторно, все едно.

И че това означава…..направо не ми се мисли – денонсиране на всички отрицателни решения на правителството на ГЕРБ по руските енергийни проекти в България, включително възстановяване на плановете за огромната политико-икономическа далавера с АЕЦ „Белене”.

И стана ясно, че тъй наречената „традиционна десница” сама и окончателно си преряза гърлото, като през последните дни не можа да направи дори елементарния избор между по-малкото и по-голямото зло.

И стана ясно също, че на тази страна и предстоят още много кръв, пот и сълзи, които обаче тя напълно си заслужава, щом народът, тъй нареченият народ, не разбира какво прави, когато прави нещо.

Помислих си – абе, хора, стига сте се правили, че се чудите на онези четири въпросителни, дето Левски е сложил в енигматичния си вопъл – Народе???? `Ми то к`во по-просто и ясно от това.

И тогава промених заглавието.

*Пламен Асенов e дългогодишен журналист, има трайни интереси в сферата на поетичното и драматургичното изкуство. Автор е на лирични творби, както и на няколко пиеси.