EUR 1.9558
USD 1.8824
CHF 2.1037
GBP 2.3574
CNY 2.5792
you tube
mobile version

Пълни кофи за боклук на Север,глад на Юг

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Пълни кофи за боклук на Север,глад на Юг

mail15:30 | 21.10.2013прегледи 761 коментарикоментари 0


Пълни кофи за боклук на Север, съсипани реколти - на Юг. Ако нямаше прахосничество на храни, гладуващите щяха да имат прехрана, припомня Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) по случай Световния ден на прехраната. ФАО, чиято централа се намира в Рим, посочва, цитирана от Франс прес, че една трета от световното производство на храни се "губи или пропилява" поради немарливост или липса на адекватни средства за складиране и разпространение в търговска мрежа.
Става дума за 1,3 милиарда тона храни годишно. "С една четвърт от тях биха могли да се нахранят 842 милиона души, които все още страдат от глад в света", твърди Роберт ван Отердийк, експерт по хранително-вкусовата промишленост, натоварен със селските инфраструктури в централата на световната организация.
За да бъдат изяснени по-добре бъдещите залози, Отердийк посочва, че "ако нямаше такова прахосничество, то световното производство на хранителни продукти ще трябва да се увеличи само с 32 процента, за да бъдат изхранени 9-те милиарда души, които ще населяват планетата през 2050 година", спрямо 60 на сто, сочени преди като необходими за целта. Това е добре и за човечеството, и за планетата, защото увеличаването на земеделските продукти в толкова голяма степен би струвало скъпо от гледна точка на земеделски участъци, вода и енергия.
От 40 години ФАО обръща сериозно внимание на проблема, който непрекъснато се усложнява заради урбанизацията и глобализацията. Веригите от производството до търговската мрежа стават все по-дълги. "Все тичаме след решенията", признава Отердийк, цитиран от АФП. Плодовете и зеленчуците са най-прахосваните храни - близо половината от тях се губят преди да стигнат до чинията на масата.

Следват ги морските дарове (35 на сто) и зърнените култури (близо една трета).
В развитите промишлени страни пилеенето на храни идва от избора човек да изхвърли все още годни за употреба храни от санитарни съображения или дори от естетически. Италианското правителство планира днес да предложи на служителите на ФАО обяд от "изгубени" храни. Според ФАО, която миналата година обяви програмата си "Да пестим храната" ("Save Food"), всеки трябва да оцени загубите си и да финансира решенията. ""Save" като спестявам и спасявам", подчертава Ван Отердийк.


 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg