Първа частна АЕЦ в България ?

Международният форум „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“ се откри край Варна, съобщи БГНЕС. “В България нещата се случват бавно. Добрата новина обаче е, че все пак се случват. Така беше и с НАТО, и с Европейския съюз, така ще бъде и с еврозоната, за която имаме радостна новина отскоро. Вярвам, че тази традиция ще бъде спазена и при изграждането на новата ядрена мощност. И идеята, която Богомил Манчев пропагандира вече доста време, ще намери своята реализация и в България ще има първия частен проект в публично-частно партньорство с държавата, изграждащ цялата ядрена електроцентрала”, заяви Соломон Паси. Той коментира възможността на площадката на АЕЦ „Белене“ да бъде изградена нова ядрена централа на базата на двата реактора, произведени от „Росатом“. Българското правителство заяви, че няма да изгражда централата с пари от бюджета и ще търси стратегически инвеститор. Интерес да инвестират в АЕЦ проявяват две водещи световни компании в областта на ядрената енергетика. Това са Китайската национална ядрена корпорация и „Електрисите дьо франс“. Последната е най-големият оператор на ядрени централи в Европейския съюз и света. Предложението, за което говори Соломон Паси, е на китайския инвеститор. “Когато има частен риск, тогава частното лице отговаря за този риск, а държавата не носи тази отговорност и нещата се развиват по законите на красотата и пазарната икономика. Ние дълбоко вярваме в пазарната икономика и ако оставим тя да развива нашите проекти ще вървят на добре”, каза още Соломон Паси.

Проектът за изграждане на нови ядрени мощности в България не може да стане без участието на държавата, но и да го финансира само правителството е абсурд, каза зам.-председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов пред участниците на конференцията.  Според него участието на частен инвеститор в такъв проект е напълно допустимо и няма законови пречки, съобщи БТА.
През 2021 г. влиза в сила нова Директива, която ще наложи нови референтни стойности за вредните емисии във въздуха, които нашите топлоцентрали не могат да изпълнят, допълни Николов. Пред участниците в Булатом той представи разчет колко би струвало изграждането на нови ядрени мощности. Цената за два реактора би била около 10 милиарда долара, посочи Николов. По думите му крайната цена на произведения ток от такава мощност би достигнала 71 долара за мегаватчас, при настояща стойност 70 лева. Товарът върху потребителите би могъл да бъде смекчен с помощта на Фонда за енергийна сигурност, каза Николов. Той уточни, че докато новите мощности бъдат изградени, ще приключат договорите с топлоцентралите "Марица", както и с вятърните централи. Това ще освободи ресурс от над 100 милиона лева, с който може да разполага фондът, каза Николов.
Той допълни, че ако новите мощности бъдат построени на площадка "Белене", проектът ще поскъпне допълнително с около два милиарда долара. По думите му, другият вариант е да се ползва съществуващата инфраструктура в АЕЦ "Козлодуй".
Двата реактора, които България плати, ще пристигнат у нас през август или септември, каза още Николов. Според него не съществува въпросът дали те ще заработят, а само къде. Той допълни, че интерес от инвеститори за реализацията на такъв проект има, но все още не е изчистена българската оферта към тях.
Обратното броене за българската енергетика започна, допълни Иван Генов, член на парламентарната комисия по енергетика. Според него е наложително да бъде приета Енергийна национална стратегия, която да набележи конкретни мерки за бъдещето на сектора и обезпечаването на страната с енергия. Според Генов за целта обаче първо е необходимо да се постигне политически и обществен консенсус.

Основни моменти от сагата "Белене"

Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира неговото изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE. През лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом", убедени в това, че проектът е печеливш, предложиха на българската страна финансиране и твърда цена от 6,3 млрд. евро. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска „Фортум” и френската „Алтран”, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор. Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена. На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро. На 16 септември България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене”. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. На 27 септември се проведе телефонен разговор между президента Владимир Путин и тогавашния български премиер Бойко Борисов. В него последният е информирал стопанина на Кремъл, че българското правителство е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт”. На 28 септември народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари трябва да бъдат използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна. Същия ден бе публикувана и позицията на адвокатите от "White and Case". От нея става ясно, че евентуално обжалване на арбитражното решение по делото би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни.