Първанов застреля парламентьора на Борисов

ivo.bg

Първанов публикува разговора си с вицепремиера Дянков – уникален жест на прозрачност в пълния с непрозрачни, задкулисни и направо мрачни ходове политическия живот на този политик! Текстът е достъпен на сайта на президента (желаещите могат да го видят на много места в медиите) и най-общо казано представлява ехо от колективен побой над самотен човек – може и виновен да е, но без адвокатска защита и с вързани ръце.
С други думи, парламентьорът на Борисов беше застрелян при изпълнение на мисията си в момент, когато развя бялото знаме. Ще има ли ответна реакция? Ще има нарушаване на примирието или “на война, като на война , не може без жертви”?
Ходът със стенограмата е като да пуснеш в интернет клип на сритания от твоята тайфа противник, заснет със скрита камера. Нов случай на домашно порно в мрежата!
Каква безпрецедентна скорост в задоволяването на любопитството на публиката – явно това е най-важния акт в кариерата н Първанов, защото досега не се беше случвало нищо подобно. Не пледирам за обратното на прозрачността. Само отбелязвам очевидното: толкова му е изгодно на Първанов, че е нямал търпение да се наслади на ефекта час по-скоро! С което за пореден път доказва колко обича да рита паднали.
Имало ли е уговорка между двете страни в срещата да се оповестява случилото се по този буквален начин? И откога Първанов се превърна в борец за пълна прозрачност на конфиденциалните шушукания из коридорите на властта? Щеше да е отлично като проява на осъзнал се стар интригант, който вече иска да е борец за пълна прозрачност. Но в пълно противоречие с онзи Първанов, когото познаваме: лукавия, потайния, способния да мълчи седмици насред всякаква криза.
Спомнете си само как Първанов изчезна цял месец в най-тежките седмици на януари 1997 г., за да се появи след цял месец в ролята на спасител, връщащ мандата за управление на БСП, но след като това забавяне доведе до световен рекорд по хиперинфлация, унищожаване спестяванията на българите и забогатяване на една шепа от тях, известни днес като “олигарсите”. Къде му беше тогава стремежът към пълна прозрачност?
Прозрачно ясно е, че Първанов цели да унижи, да накаже противника си и го постига. Знаел е как ще прозвучи неубедителната отбрана на неподготвения за такава агресия Дянков, съзнателно го е вкарал в спиралата на оправдаването с пълното съзнание как ще изглежда такъв текст след публикуването му.
Дянков би се държал различно, макар и под същата тази колективна преса, която му оказват на чужд терен, ако е знаел, че резултатът от нея ще бъде използван по този начин. А най-вероятно и не би отишъл на такава среща, ако знаеше как ще бъде проведена и употребена. Със сигурност е бил изпроводен “да се оправя” сам, но едва ли е очаквал да се натъкне на такава организирана канонада в кръстосания разпит на главнокомандващия, неговия генерал от артилерията Колев и останалите – цял взвод президентски екзекутори ( най-малко трима срещу един, както става ясно от стенограмата)!
Изпращайки вицепремиера си на заколение, давал ли си е сметка Борисов какво го очаква? И защо го пуска сам – нали е мъжкар и биткаджия? Моя скромна милост, който няма претенции да е такъв мъжкар и биткаджия, никога не е оставял свой репортер в битността си на главен редактор или директор да се пържи сам в отстояването на позиция, която ангажира редакцията. Никога. И смятам това за правилно – командирът или наказва подчинения за грешката му, или застава пред него.
Сега Дянков е изваден на показ в стенограмата като мрънкащ, оправдаващ се ученик, който в един момент дори започва да моли Първанов за съвет как да постъпи, за да се измъкне от положението. Неговите “доброжелатели” тържествуват. А Борисов от кои е? Или това е форма на наказание за Дянков от страна на самия Борисов за провинението на негов подчинен да нарушава табуто за Първанов да говори само и единствено само той – нещо, което вмени на учредителите на ГЕРБ още в деня на създаването на партията?
Самият Първанов твърди, че Дянков участва в сценарий срещу него. Ако е така, той едва ли е дело на подчинени на вицепремиера. А единственото ниво над него е Борисов. Той съгласен ли е с твърдението на Първанов? И нима поне по този въпрос Борисов няма да реагира? Или вече е ясно, че след като го изпровожда сам, не се смята за обвързан?
Как ще се отрази унизяването на финансовия министър, постигнато не на последно място чрез дистанцирането на Борисов, на целия ръководен екип в правителството? Първанов и в това отношение пуска интрига, като говори от името на министрите, които са сърдити на колегата си за отказа му да отговори на техни искания. Без да е упълномощен от тях заявява на Дянков, че трябвало да им се извини. Какъв покровител на несправедливо засегнатите подчинени на Борисов!
Чий нос разкървави всъщност Първанов – само този на Дянков ли ( който не успя да я докара до под кривата круша, но може лично винаги да си обере крушите обратно в Америка), или постига това със самия Борисов – уж непобедимия биткаджия?
И последно, между многото още възможни питания: как ще реагира Борисов в ситуацията, при която трябва да избира да работи с един нахокан като куче свой заместник, или да отвърне подобаващо? Има ли изобщо такъв избор, след като го прати в капана на Първанов и с това му стана съучастник?
Да, ясно ми е, че мнозина ще кажат – каквото е надробил Дянков, да си го сърба. Или : търсеше си го и си го получи. Ако е така обаче това означава Борисов да признае, при това доста болезнено този път, че се проваля в избора на съотборници. Защото Дянков просто беше размазан и това го делегитимира като част от един екип с претенцията да бъде силен.
Прекършването на волята на жертвата е основната предпоставка за изнасилването й. Да се очаква сега воля за реформи, начело с мрънкащ вицепремиер, обвинен от държавния глава в дълъг списък от престъпления ( срещу институциите, безработните и народа изобщо), също е сценарий, но на ръба на фантастиката.
Това обаче вече не е само битка за рейтинги, а за оцеляване. И сто пъти да е виновен Дянков за началото на този скандал, започнал с усмивки в едно шоу, егоистичният начин, по който го отиграва Първанов, го разкрива в истинската му светлина на политически хищник с неутолим, макар и дълго прикриван апетит за власт. Власт на всяка цена, ако ще камък върху камък да не остане от борбата за нея.