Първанов отново нападна правителството

Уважаеми дами и господа,

Тази пресконференция беше замислена доста отдавна с идеята да направим рекапитулация, да осмислим или дори да преосмислим антикризистната си политика и да хвърлим поглед напред в следващото десетилетие както впрочем го правят много интензивно в Европа в последните няколко месеца. Затова и тези теми ще бъдат акцентът на моето встъпление с риск да разочаровам някого, защото смятам, че това е най-важно и защото това е израз на последователността в действията на президентската институция от септември месец, през януари до ден днешен. Казах септември. Да припомня, че тогава инициирахме дебат по необходимите антикризистни мерки с доклад на експерти, характеризиран, впрочем, доста цветисто тогава от финансовия министър, който дори не го беше чел.

Тогава поставих настоятелно въпроса за обвързването на мерките на антикризисната ни политика с формирането на цялостна визия за следкризисното развитие на страната. Подчертах, че не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако не знаем посоката, ако нямаме формулирани ясни цели и приоритети - към каква икономика, към какъв модел на икономическо развитие се стремим. Защото - и по това мисля, че всички сме съгласни, кризата коренно промени условията, променя и ще промени изходните равнища след излизането от кризата, когато и да се случи това. Условията и ресурсите за предишното състояние на близо десетилетие растеж са вече изчерпани. Самият модел на растеж и за България, и за Европа е изчерпан според мнозина от експертите.

В края на януари продължих тази тема чрез дискусията „България - накъде след кризата”. Поставих тази тема, защото от месеци наред в Европа набира сила дебатът по стратегическия документ “Европа 2020”. Искам да ви обърна внимание, че на сайта на президентската институция са публикувани основните тематични области на дебата: към каква икономика се стремим, каква да бъде структурата, защото очевидно ще се наложи преструктуриране на българската икономика, кои да бъдат новите източници на растежа и развитието ни към 2020 г., какъв модел на социална политика преследваме и ще се опитаме да изградим, защото и това е другият много важен акцент в работата по европейската стратегия 2020.

Тези дни научихме, че кабинетът ще приеме нов пакет от антикризисни мерки. Дочу се и екстравагантната идея за Закон за кризата. Научихме, че е одобрена и рамковата позиция на България по стратегия “Европа 2020”. Аз не познавам документите, проектите, впрочем, и затова не би било коректно да коментирам нещо, за което нямам информация, но за мен въпросът на въпросите е за съдържателната връзка между двата основни документи. Тоест, не може да се води антикризисна политика на парче, под натиска на обстоятелствата. Трябва да е ясно, че антикризисните мерки и действия ще бъдат ефективни, само ако са част от тази стратегия за изход от кризата, от Стратегията “България 2020” в “Европа 2020”. Затова и тези стратегически търсения в рамките на Европейския съюз не би трябвало да са нещо абстрактно, отделечено, чуждо за нас, защото би било много лошо, ако “отгоре”, от Брюксел ни се спуснат някакви параметри, друг е въпросът ние доколко бихме могли да ги постигнем, и ние стигнем дотук да коментираме единствено това постижими ли са параметрите, свързани с устойчивия растеж, с интелигентния растеж в българските условия.

Ще отворя още една скоба. По време на тази няколкодневна визита в Брюксел основната тема на разговора ми с европейските лидери – знаете, че имах възможността да срещна практически всички европейски лидери на институции, беше за това как да се скъси дистаницията между България, между новите страни-членки и старите, страните с развити икономики. Защото най-голямата заплаха за нас, дами и господа, е след края на кризата ние да остане в още по-отдалечената периферия. Заплаха за Европа е да има Европа на три писти, на няколко етажа и т.н. Затова аргументът “дайте първо да преборим кризата, пък после ще му мислим” е неработещ. Кризата трябва да се управлява, а не да се оставяме на нейното течение.

Нещо повече. Управлението на кризата не може да бъде ефективно, ако то - ще използвам един жаргонен израз - не бъде “комуникирано”. Казано с други думи, ако всеки ден не се води необходимият диалог с бизнеса, с хората, ако не се обясняват мерките и ако я няма обратна връзка.

Няколко думи за антикризисната политика към днешна дата. На 27 април 2010 г. изтича срокът на действие на приетите от Министерския съвет Икономически мерки за възстановяване на българската икономика. Очевидно е, че в следващите месец и половина страната няма как да се излезе от икономическата криза. Не искам да коментирам различните мнения и хипотези, прогнози, които бяха направени от представители на управляващото мнозинство, в това число и от членове на самия кабинет, защото един каза на първи април, друг каза в средата на юни, а пък министър-председателят заяви, че това е криза, непозната от времето на войната. Моята прогноза, която впрочем кореспондира с онова, което съм казал през септември, е, че поради самия модел на българската икономика, кризата у нас ще бъде по-дълбока и уви ще продължи по-дълго. Казвам го не за да плаша, а за да погледнем реалността в очите, да не градим антикризисните си мерки и политика на свръхоптимистични и пропагандни хипотези.

Има няколко конкретни индикатори, които не могат да не събудят тревога:

Първо: тази задлъжнялост, вътрешният дълг между държавата и фирмите, между самите фирми, между гражданите и банките – имам предвид лошите кредити;

Второ: замразяването на дейността, нарастване на фалитите и оттук на безработицата в секторите и регионите, най-силно засегнати от кризата, особено промишлеността и строителството;

Трето: спадането на потреблението и на жизнения стандарт. На практика, дами и господа, се консумира известното на нарастване на доходите от последните години;

Четвърто: критичното състояние на някои социални системи и институции, закриването на училища, болници и пр.

Без да влизам в детайли по анализа на всеки един от тези индикатори, ще трябва да призная, че кризата не само не отслабва, но и се задълбочава във всичките й измерения: финансовото – става дума за обема на приходите, знаете, че през януари сме на червено, през февруари може би ситуацията ще бъде още по-тежка.

Второ: икономическото измерение. Спадът на икономиката като цяло продължава, макар че според някои има занижени темпове. И социалното измерение – това, че кризата засегна не само най-уязвимите социални групи, но вече много сериозно страда и малкият и средният бизнес.

Това е обективната страна. Стои въпросът обаче за субективния фактор, за ефекта от следваната политика. Важният, бих казал, ключовият въпрос е за оценката на положението, в което се намираме. Тук е отговорът на въпроса за правилността на политиката, която се следва. За мен все по-ясно става, че е необходимо преразглеждане на досегашната антикризисна политика, че е необходим нов план за действие. Не само заради формалното изтичане на предишните мерки. Необходим е друг подход.

В тази връзка отново ще върна лентата назад, за да припомня, че на базата на този антикризисен доклад, подготвен от учени, бизнесмени, хора от самото производство, аз настоявах да има активна антикризисна политика чрез стимулиране на фирмите и потребителите, производството и потреблението. Държавата има различни инструменти за това. Тогава аз предложих да има един минимален структурен дефицит, дефицит в разумни граници, който да даде глътка въздух на бизнеса и гражданите, защото реалността изисква да бъдем гъвкави. Иначе бюджетният дефицит и без това набъбва и не е необходимо да дойдат от Международния валутен факт, за да ни го кажат. Реално твърде вероятно е да стигнем близо 2%, около 1.8% по данните, с които разполагам. Това е дефицит, който обаче се формира под натиска на обстоятелствата, а не като изпреварваща политика за подкрепа на бизнеса и гражданите. Тогава настоявахме за изпреварващо разплащане на държавата с фирмите. Боя се, че твърде много закъсняхме, загубен е един цял цикъл, много важен цикъл в развитието на бизнеса, на всяка една отделна фирма. Цената на това закъснение е много висока, защото една не малка част от икономиката ни вече е образно казано във „фризера”, безработицата вече влиза в двуцифрени измерения.

Затова мисля, че ако се преосмислят нещата, вместо да се вземат решенията постфактум, под натиска на реалността, когато цената ще бъде все по-висока - и социална, и икономическа, по-добре е да се възприеме един активен, изпреварващ подход.

Няколко проблеми е крайно време да намерят своето разрешение.
Първо, вече казах, неразплатените просрочени плащания към бизнеса по отношение на възстановяването на ДДС и коректно изпълнените договори по обществени поръчки, в това число и по проекти, финансирани по европейските фондове и програми.

Нерешаването на този проблем в края на 2009 г. според работодателските организации, според експерти, е една от основните причини за тази междуфирмена задлъжнялост, за фалитите на фирми, за уволнението на персонала, за неизплащане на работни заплати. Очакванията за по-високи приходи в началото на годината, които да позволят да се извършат разплащанията на натрупаните задължения, не се оправдаха. Сега, макар и със закъснение, този въпрос ще трябва да намери решение. Дано не съм лош пророк, но мисля, че при така очертаващата се ситуация става вече неизбежна актуализацията на бюджета. Стремежът поне трябва да бъде тя да е в рамките на посочения критерий за дефицита.

Второ, ще посоча необходимостта от осигуряване на по-приемливи условия, един по-лесен достъп до кредитен ресурс на малките и средни предприятия. Крачка напред в това отношение бе направена чрез Българската банка за развитие, но според мен тя е недостатъчна. Необходимо е увеличение на ресурса и подобряване на условията за достъп, особено споменатите малки и средните предприятия. Тази мярка задължително следва да бъде съпътствана от създаване на необходимата организация за ефективно използване на средствата и за техния контрол.

Трето: споделям изразените позиции от представители на бизнеса и работодателски организации и искам да изразя своето несъгласие с предложението за увеличаване на здравноосигурителната вноска от 8 на 10 %. Това не е антикризисна мярка, а натоварва допълнително работника и работодателя, в никакъв случай не гарантира в условията на кризата събираемост на очакваните допълнителни приходи и предоставянето, което е особено важно, на по-качествени медицински услуги. Вярно е, че допълнително поисканите средства от Националната здравноосигурителна каса ще доведат до дефицит, но той може да бъде осигурен в рамките на критерия за него и за сметка на депозираните средства на здравната каса в БНБ, за което многократно съм настоявал.

Четвърто : в тази връзка възниква въпросът за подхода към здравната реформа и то от гледна точка на гарантиране конституционното право за навременна и качествена медицинска помощ за всички български граждани.

Смятам за необходимо:
• да се представи и публично да се обсъди национална здравна карта или програма за преструктуриране, която да гарантира правото на равен достъп до качествени медицински услуги;
• нормативно да се гарантира адаптивен период за преструктуриране на болничния сектор, за да могат, уважаеми дами и господа, общините, които успеят да отговорят на критериите, да получат финансиране за преструктуриране на медицинските заведения. Практически сега такъв срок не беше даден;
• да се ускори процесът по въвеждането на прозрачен и предвидим механизъм за договарянето на цените и обемите на здравните услуги;
• да се създадат благоприятни условия и стимули за развитие на допълнителното здравно осигуряване.
Пето: по същата причина: че не е антикризисна мярка, не подкрепям и вече увеличения значително минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от 260 на 420 лева.

Шесто: в септемврийския ни дебат поставих проблема за социалната цена на антикризистната политика. Този въпрос, който е основен за президента Обама, за президента Саркози, за всички европейски лидери, който е ключов в споменатата, обсъждана макар и не толкова гласно у нас стратегия “Европа 2020”. Тогава конкретният ми въпрос беше как ще бъдат открити тези обещани от правителството 150 хиляди нови работни места при тези съкращения в администрацията, някои от които неизбежни; при отсъствието на достатъчно регулаторни механизми, с които да стимулира бизнеса да се създадат нови работни места?

Резултатът за съжаление е налице - вместо нови работни места имаме над 100 хиляди нови безработни и още може би 200 хиляди, ако се вярва на синдикалните експерти, които са с „единия крак” навън. Не броя нерегистрираните, защото там е много трудно да се прецени.

В тази връзка подкрепям позицията на синдикатите, че е необходимо да се реализира комплекс от мерки за осигуряването на по-голяма гъвкавост и сигурност на трудовите пазари.

Седмо: оценявам високо предприетите действия и постигнатите резултати по „отпушването” на еврофондовете. Правителството, мнозинството трябва да бъде поздравено за това. При усвояването на средствата от ЕС считам, че има проблеми в този процес най-вече в общините. Необходимо е да се осигурят средства за съфинансиране на проекти по Структурните и Кохезионния фонд, за покриването на ДДС по Националния план за развитие на селските райони. Периферно дочух днес в парламентарния контрол отговор на министъра на земеделието, който звучеше струва ми се обнадеждаващо и ако наистина се работи в тази посока, ще се радвам да има конкретни резултати, както и по проектите по Оперативни програми “Околна среда” и “Регионално развитие”, за подпомагане на финансово слабите общини чрез напълно или частично компенсиране на разходите по обслужване на дълга им към Фонд “ФЛАГ”, защото тяхното неосигуряване ще постави под съмнение усвояването на средствата от общините по отделните програми на ЕС. Не трябва да се забравя, че крайните срокове за издължаване на общинското финансиране масово започват да текат от 2011 и 2012 г. В тази връзка при намалената приходна база на общините все по-актуален става въпросът и за финансовата децентрализация и източниците на финансирането.

Няколко думи по българската позиция по “Европа 2020”. Само след една седмица, уважаеми дами и господа, в Брюксел ще има обсъждане вече на един напреднал вариант на стратегия 2020. Аз не знам каква е българската позиция. Знам, че вчера е имало обсъждане. Нядавям се да има конкретен, видим, значим резултат, макар че откровено казано не мога да си представя, че нещо такова може да се работи в лабораторните условия, в кабинетите само на един или друг министър. Защото, отново казвам, става дума за фундаментални стратегически въпроси, става дума за начина на развитие, за модела на българската икономика, за равнището на заетост, за инвестициите в образованието и научната и развойна дейност, за енергийните ни показатели, равнище на доходи и т.н. При това, ние трябва да направим тези прогнози и трябва да намерим своето място в Европейския съюз на базата на реалната оценка на това как ще изглежда България и българската икономика на изхода от кризата. Давам ви за пример проблема с изискването 3% от БВП на ЕС трябва да отива за инвестиции в научната и развойната дейност. У нас в момента за наука и изследвания се отделят 0,3% от БВП. Как ние ще съумеем да преодолеем тази сериозна разлика, ако искаме да имаме интелигентен растеж, ако не искаме да сме отново на опашката.

Нека да не забравяме, че сред европейските цели има и такива като 75% заетост за населението между 20 и 64 години. У нас равнището на заетост в този възрастов диапазон е 60%.

Вече ви напомних за това обсъждане, което организирах на 22 януари. Когато започнахме подготовката на “Стратегия 2020”, спомняте си добре, поканих министър-председателя, икономическия екип, представители на българския парламент, много бизнесмени, хора на науката с идеята да се направи стратегия, документ, който наистина ще има консолидираната подкрепа, ще бъде формиран при взаимодействието на всички български институции и ще изразява единната ни воля и второ, което е не по-маловажно, ще има широката обществена подкрепа, защото много лесно е ние да спуснем един документ, който да се изпълнява по места. И най-вече този документ трябва да бъде изработен при максимална мобилизирана експертна подкрепа. Нямам самочувствието, че най-добрите експерти са в президентството, въпреки че работят перфектно. Надявам се и в Министерския съвет да не смятат, че само там е концентриран този експертен потенциал. Сега е моментът наистина да се опрем на знаещите и можещите. В това е и смисълът на моето послание.

Уважаеми дами и господа,

Смятам, че не ни трябват битки между институциите, трябва ни битка с кризата. Нека да насочим енергията си не в междуособни сблъсъци, а за извеждането на България на качествено нова позиция след кризата.