Първата жертва на газовите войни

The Russian Energy
Европейският парламент прие резолюция на 13 септември, с която държавите-членки на ЕС се задължават да представят всички междуправителствени споразумения по енергийните въпроси на Европейската комисия. Комисията ще проверява съответствието им с правилата на ЕС за конкуренция и либерализация. Потенциални кандидати за наказание са споразуменията на България с "Газпром" по отношение на проекта "Южен поток".
Правило с обратна сила
Документът бе приет в Страсбург с 369 гласа "за", 240 "против" и 14 "въздържали се". Противниците са предимно социалдемократи и зелени, които считат, че текстът не е достатъчно радикален. Законодателството ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в официалния вестник на Европейския парламент. След това държавите-членки ще разполагат с три месеца, за да представят споразуменията за проверка и да уведомят ЕК за всички нови споразумения, преди или по време на преговорите. Комисията би могла по искане на държава-членка на ЕС, или по своя собствена инициатива, ако държавата-членка се съгласи, да участва в преговорите като наблюдател и да дава съвети или да предложи необвързващи клаузи. ЕК разглежда текстовете в рамките на следващите три месеца и ако има клаузи в споразуменията, които не отговарят на изискванията, държавите-членки ще трябва да се изменят текстове.
Резолюцията е следствие от заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г., изискващи от Комисията да представи комюнике относно външното измерение на енергийната политика и да прикани държавите-членки да информират ЕК, от 1 януари 2012 г., за всички двустранни споразумения с трети страни в областта на енергетиката. Въз основа на това Комисията прие два текста на 7 септември 2011 г.: комюнике относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество – наскоро прието от Европейския парламент – и проекторешение за създаване на механизъм за обмен на информация.
Докладчик Krisjanis Kariņš заяви по време на дебата преди гласуването: "В интерес на европейските потребители е ЕС да говори с един глас с всеки външен доставчик на енергия. Това би довело до по-добра координация между държавите-членки и по-ниски цени за потребителите". Той подчерта, че новото правило ще позволи на Европейската комисия да проверява всички тези сделки за съвместимост, а също и подкрепя държавите- членки, по тяхно искане в случаите, подобни на това, което се случи през 2010 г., когато Комисията подкрепи искането на Полша за достъп до полския участък от тръбопровод за природен газ Ямал , който отчасти е собственост на "Газпром". Законът е насочен към междуправителствени споразумения, които засягат доставките на газ, нефт или енергия чрез фиксирана инфраструктура или общия внос на енергия от ЕС. Той не засяга отделните договори между фирмите. Регулаторните органи на ЕК няма да имат право да се намесват в конкретни сделки и определят търговски условия за доставчиците и потребителите на енергия.
Споразуменията, свързани с ядрената енергия не са обхванати от резолюцията както споразуменията, които "трябва да бъдат докладвани в тяхната цялост на Комисията въз основа на други актове на Съюза." Това обаче не се прилага за "междуправителствени споразумения с трети страни, които имат въздействие върху развитието и използването на газовата инфраструктура и доставките на газ, и които трябва да бъдат съобщени на Комисията в съответствие с член 13 (6) (а) от Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и Съвета от 20 октомври 2010 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ. "
Накратко, трансграничната търговия с газ е във фокуса на европейските регулатори. На всички фронтове Резолюцията елиминира дефицита при либерализирането на европейския пазарен механизъм. В деня на приемането на текста, постоянният пратеник на Русия в ЕС Владимир Чижов обяви, че междуправителствените споразумения "не могат да бъдат обект на никакви експерименти" след среща с Хоакин Алмуния, заместник председател на Европейската комисия и комисар, отговарящ за конкуренцията. Те обсъдиха антитръстово разследване на ЕК срещу "Газпром". Два дни преди срещата, Алмуния заяви на заседание на Европейския парламент, че дългосрочните индексирани към петрола договори на "Газпром", са неоснователни. "Ние вярваме, че условията, които са съществували на газовия пазар преди няколко десетилетия, са претърпели кардинални промени, поради пазара на газ и глобалните доставки на шистов газ", заяви той.
Клиенти на "Газпром" се опитват да предоговорят търговските си условия и някои от тях отнесоха случаите до международен арбитраж и спечелиха. Сега се оказва, че Чижов греши. Споразуменията между правителствата не са защитени от антитръстово законодателство, ако нарушават Третия енергиен пакет и други правила, които имат за цел да либерализират енергийния пазар в ЕС.
Уроци по български
Може би ефективността на новия механизъм ще бъде тествана в България, както бе заявено пред RusEnergy от длъжностни лица в Брюксел и София. Българското правителство вече беше обект на критики от страна на Европейската комисия за споразуменията, подписани за газопровода "Южен поток". "България ще се превърне в първата жертва в тази битка", казва Владимир Сокор във фондация "Джеймстаун". "Нейните действия отговарят на описанието на грешките, които Комисията иска да премахне." Първото неодобрение на ЕК срещу условията на руско-българското споразумение датира от ноември 2008 г. Според европейски експерти споразумението, подписано през януари тази година и ратифицирано от българския парламент през юли, е предотвратяване достъп на трети страни до българския сегмент от планирания газопровод "Южен поток" и не задължава "Газпром" да разграничи функциите на доставчик и превозвач. По това време българските власти игнорираха протеста и го държаха далеч от общественото внимание. През април 2010 г. Европейската комисия повтори възраженията си и ги направят обществено достояние, тъй като българската страна подписа нови документи по проекта. Документите не предвиждат създаването на независим регулаторен орган за тръбопровода. Последният от "дефектните" документи беше подписаният през август протокол между "Газпром" и Български енергиен холдинг ЕАД. Някои български политици считат ЕС като съюзник на своята страна в преговорите с руския газов монополист. Българският член на Европейския парламент, Владимир Уручев, например, смята, че новата резолюция може да се използва като лост, за да се осигури съгласието на руснаците за по-добри условия на сътрудничество не само по отношение на "Южен поток", но и по отношение на други енергийни проекти.

Москва, обаче, също има силен аргумент на своя страна. "Газпром" се съгласи да направи 11% отстъпка от цената на доставките на газ за България в периода между април и декември. Това позволи на страната да спести най-малко $ 115 млн., но отстъпката е валидна само до края на годината. Въпросът има и друга страна: руското правителство обяви претенции България да плати един милиард евро неустойка за проекта за атомната електроцентрала в Белене.
Ситуацията наподобява отношенията между Русия и Молдова. "Газпром" претендира за $ 4,1 млрд. за доставките на газ за минало време, но обеща да заличи дълга, ако молдовците неглижират енергийните регулации на ЕС. Днес съдбата на "Южен поток" зависи от отношението на България, която е изправена пред труден избор. Ще бъде трудно за София да приеме условията на "Газпром" и да устои на натиска на Европейската комисия. Новото законодателство Страсбург прави ситуацията още по-сложна. Споразумения с други държави- членки на ЕС по линията на "Южен поток" на "Газпром" предстоят за разглеждане."