АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Първи стъпки към Трети мост на Дунав



Почти двадесет години след обявяването на проекта, България и Румъния започнаха реални действия за строителството на трети мост над Дунав. Двете страни подадоха съвместен проект пред ЕК за предпроектно проучване на втори мост Русе-Гюргево. С това на практика двете държави стартират процеса по изграждане на втори комбиниран пътен и жп мост над Дунав при Русе.
Министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков подписа писмо за съвместен ангажимент с министъра на транспорта и инфраструктурата на Румъния, с което двете държави потвърждават позицията, че проектът е приоритетен и двете правителства ще работят за неговото изпълнение.
Координатори на дейностите ще бъдат Министерството на транспорта и съобщенията на България и Министерството на транспорта и инфраструктурата на Румъния. Българското министерство, заедно с асоциираните си партньори НКЖИ и АПИ, ще осъществява проучването за свързващата инфраструктура в страната. Финансовото участие на българската страна по проекта е в размер на 1,4 млн. евро (2,73 млн. лева), като се очаква до 50% от тях да бъдат безвъзмездна помощ по Механизма за свързване на Европа.
С проучванията ще бъде направен анализ на различните трасета и точките, от които ще започва мостът съответно в Русе и Гюргево, и ще бъде подпомогнат изборът на техническо решение.
В началото на 2024 г. се очаква да стане ясно дали проектът е одобрен за финансиране. Времевият график предвижда подписване на договор с ЕК до средата на 2024 г. и изпълнение до края на 2026 г., когато двете страни ще вземат решение за локацията и начина на финансиране на инфраструктурното съоръжение.
Ще се анализира и възможността за използване на механизмите на публично-частното партньорство за изграждане на съоръжението. Това би довело до значително съкращаване на сроковете за цялостна реализация на моста и би привлякло допълнително финансиране от други източници.
Tweet |
|