Първо четене на данъчни закони

Депутатите приеха на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, с което се налага изменението на още пет данъчни закона. Предложението бе подкрепено с 102 гласа „за”, 33 „против” и 27 „въздържали се”. Направените предложения от лидера на БСП Михаил Миков за промени във връзка с прогресивното подоходно облагане бяха отхвърлени.
В мотивите на законопроекта е посочено, че проектът е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизиране и привеждане в съответствие на националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане, както и привеждане в съответствие на текстовете на закона, наложени в процеса на нотификация на данъчната мярка, представляваща държавна помощ за регионално развитие. С цел избягване на случаи на двойно данъчно необлагане, произтичащи от различията в данъчното третиране на разпределените печалби в различните държави-членки, държавата-членка на дружеството майка не следва да позволява освобождаването от данък. С тази цел е и приетото изменение в чл. 4 на Директива 2011/96/ЕС, направено с Директива 2014/86/ЕС, което се въвежда и в българското национално законодателство с предложеното допълнение в разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи случаите на освобождаване от облагане на приходи от разпределени дивиденти от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в Закона за ограничаване на плащанията в брой. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица са предложени промени, свързани с предоставянето на възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и да внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях. С проекта се предвижда възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за всички доходи, които се вземат предвид при определянето на окончателния размер на осигурителния доход с цел максимално хармонизиране на данъчния закон с осигурителното законодателство, както и предотвратяването на противоречива практика по прилагането на законовите разпоредби.
С предложените промени в Закона за местните данъци и такси се цели улесняване практическото прилагане на закона. С цел да се предотврати възможността за получаване на двойна преференция от лицата, собственици на обновени многофамилни жилищни сгради с публични средства, и за постигане на равнопоставеност с лицата, които обновяват жилищните си сгради със собствени средства, се предлага данъчното облекчение да не се прилага за сгради, които са получили сертификат за енергийна ефективност в резултат на предоставени публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда промяна, съгласно която данъчни задължения по ЗМДТ да могат да се установяват с акт за установяване на задължението както на база подадена от задълженото лице декларация, така и на базата на данни от регистъра по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Промяната е във връзка с въведения от 1 януари 2015 г. нов режим по отношение декларирането и определянето на данъка върху превозните средства.
Направените предложения за промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са във връзка с необходимостта от прецизиране на разпоредби, които създават затруднения при практическото прилагане на закона, както и с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейския съюз в областта на косвеното облагане. Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 15 000 лв. на 5000 лв. като мярка за ограничаване на сивата икономика. Предлаганото допълнително ограничаване на плащанията в брой чрез промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой е в съответствие с наложилата се практика в държавите - членки на Европейския съюз, където прагът за ограничаване на плащанията в брой е в диапазон от 2000 до 3000 евро.
В отрицателен вот Михаил Миков заяви: „Беше направен отпит да няма пълноценна дискусия за това накъде върви България, по това кой плаща и кой пие. В България плащат бедните, а дясното правителство и фамилиите около него консумират и пият 12-годишното си уиски със сьомгата и хайвера. Хората нямат възможност да пратят децата си на училище. Вие затвърждавате политиката на вдигане на данъци. Връщате спомена за онова, което направихте през 2010 година – данък „колиба”, сега „градина”, утре „цървули”. Тази политика ще доведе хазната до там да вземат да работят цървулите и да ви се наложат нови кредити, за да загробите България”.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова предложи срокът за внасяне на промените между първо и второ четене да бъде намален от 7 на 6 дни.