Пътници „превзеха” влак за Мездра

БДЖ се оказа пред ново изпитание. На 6 септември влак № 20201 (София – Мездра) e отбит от трасето си, за да бъде пропуснат влак МБВ 460 (София - Русе/Букурещ). Група гневни пътници (15-20 души) от пътнически влак изискачат на релсите и препречват пътя на международния влак. Щом вижда, че пътят му е преграден, машинистът на 460 спира, като разбунтувалите се пътници се качват на него. Причината за случилото се е закъснението на пътнически влак, което е над 40 минути. Нарушенията при разписанията на влаковете на БДЖ са традиционни, но те стават все по-чести и будят основателен гняв у пътниците, както е описаният по-горе случай от редовен пътник. Неуредиците и закъсненията са особено типични за района на Северозападна България. Често там закъсненията са над 100 минути до 3 часа, казват редовни пътници.

От БДЖ коментират случая с техническа неизправност на пътническия влак.

От години се критикува ниското качеството на услугата, която предлага БДЖ на българските потребители, при това напълно основателно. Държавата под различни форми продължава да издържа железницата.  

Всяка година БДЖ-Пътнически превози и Националната компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) получават субсидии и капиталови трансфери от бюджета. Понякога към тях се присъединява и Холдинг „БДЖ” (шапката на БДЖ-Пътнически превози и БДЖ-Товарни превози). Мащабът на средствата от бюджета, които потъват всяка година в държавните ж.п. дружества, е значителен и е сравним с целия бюджет на съдебната власт или пък с държавната субсидия за всички висши учебни заведения, коментира в анализ Десислава Николова от ИПИ.

Само за 2016 г. одобреният държавен бюджет предвижда следното:

1/ за БДЖ-Пътнически превози: субсидия за текуща дейност от 175 млн. лева, капиталов трансфер от 30 млн. лева и субсидия „за компенсиране на стойността на безплатни и по намалени цени пътувания” от 22 млн. лева,

2/ за НКЖИ: 135 млн. лева субсидия и 105 млн. лева – капиталов трансфер.

Т.е. само през 2016 г. в БДЖ-Пътнически превози и в НКЖИ ще потънат съответно 227 млн. лева и 240 млн. лева, т.е. общо 467 млн. лева от бюджета. Тук е мястото да изясним какво представляват различните видове плащания от бюджета към тези компании. Субсидиите за текуща дейност реално се прибавят към приходите с цел да се финансира дейността (разходите) на компанията. Капиталовият трансфер, от своя страна, се използва за покриване на загуби и за погасяване на дългове, т.е. той представлява капиталова инжекция за дружествата. Казано по друг начин, субсидията осигурява ликвидност, а капиталовият трансфер – платежоспособност на компаниите.

От друга страна, субсидията за компенсиране на стойността на безплатни и по намалени цени пътувания всъщност е част от социалната политика на държавата. Т.е. тя покрива разходите на БДЖ за превоз на определени категории пътници – най-вече пенсионери и учащи, но също и хора с увреждания, многодетни майки и т.н. Тази субсидия е относително стабилна през последните години, като се движи в тесни граници между 18 и 22 млн. лева на година от 2007 насам.

В същото време превозените от БДЖ пътници намаляват стабилно с всяка следваща година. През 2000 година са превозени малко над 50 млн. души, докато през 2014 г. (последната, за която има данни) те вече са намалели наполовина до около 24,6 млн. души. По този начин държавните разходи за всеки превозен пътник растат стабилно всяка следваща година. Ако вземем само субсидиите и капиталовия трансфер към БДЖ-Пътнически превози и ги съотнесем с превозените пътници, то тази субсидия на човек е била 6 лв. през 2010 г. и 8,2 лева през 2015 г., т.е. само за 4 години субсидията на превозен пътник нараства с над 1/3-та.

Всички тези числа за пореден път повдигат въпроса за цената на лукса бюджетът да поддържа губеща държавна железница за все по-малък брой пътници. Въпреки инвестициите и преструктурирането на железниците от последните години, този товар за бюджета остава относително постоянен във времето – около 0,5-0,6% от БВП и не по-малко от 2% от държавните разходи. Спрямо превозените пътници, обаче, бюджетните разходи за ж.п. компаниите растат бързо и нищо не предвещава обръщането на тази неблагоприятна тенденция.