Пътуваме с градски транспорт 22-32 минути

Изследване в направление Транспорт на Визия за София измерва достъпността, която сегашната мрежа на градския транспорт предоставя до зоните с голяма концентрация на офиси в града. Определени са два показателя, по които се оценява достъпността – време на пътуване и директност, измерена чрез броя на прекачвания в едно пътуване. Изследването е реализирано от експертния екип Транспорт – Обединение „Институт за транспортни изследвания – Регул”, като част от Стъпка 3 в работата по общинската инициатива за дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградски територии.

Целта на изследването е да се направи оценка на достъпността с обществен транспорт до градоустройствени единици и транспортни райони, определени в ОУП на София, в които са концентрирани работни места. Изследването използва и обработва събраните в хода на инициативата данни за местата в София с висока концентрация на работни места, както и данни за маршрутите и разписанието на градския транспорт, предоставени от Центъра за градска мобилност и платформата TiXi. При разглеждане на прекачванията се включва и времето за изчакване на следващото превозно средство и трансфера между спирките, имайки предвид различните дни от седмицата и часове от денонощието. След измерване на транспортните мрежи на отделните работни места е формиран цялостен коефициент на достъпност за всяка една спирка.

Според анкета, проведена при съставянето на Плана за устойчива градска мобилност, движението от и до работните места генерира най-значителната част от придвижванията в София – 38%. Данните показват увеличен трафик в сутрешния и следобеден пик – когато хората пътуват към и от работните си места. Това е причината за по-подробно изследване на именно тази тема.

Един от основните заключения от проучването е, че времето за пътуване от и до работното място в София е разпределено по следния начин: 68% от общата продължителност на едно придвижване е пътуване в градския транспорт, 26% е придвижване до и между спирки (прекачване) и 6% от времето е чакане на спирки.

Всички придвижвания в Столична община с градския транспорт са с продължителност в интервал 22-56 минути, а 80% от тях са с продължителност между 22 и 32 мин. 80% от средните времена за ходене са в интервал между 9 и 13 мин., и 80% от средните времена за чакане са в интервал между 1,6-3,4 мин.

Аналитичната част на изследването извежда и препоръките, че най-универсалният и работещ подход за намаляване на задръстванията в един град и за осигуряване на нормално движение на потоците, дори и в пиковите часове, е увеличаването на използването на обществен транспорт, както и споделени и активни начини на придвижване като велосипеди, тротинетки и ходене. Всичко това за сметка на пътуването с личен автомобил. Оставяйки настрани културните особености и личните нагласи при избор на метод за придвижване, изследването се фокусира върху мерки, които биха повлияли на двата основни фактора, определящи достъпността- времето за пътуване и прекачването между превозните средства. В първия случай, е предложено увеличаване на средна скорост на движение, а във втория – на честотата на следене или намаляване на интервалите между обслужващите превозни средства.

В краткосрочен план изследването за достъпността с обществен транспорт до работни места в Столична община може да насочи вниманието ни към възможни решения за оптимизацията на транспорта като цяло. От много голяма важност за популярността на обществен транспорт е трасетата и спирките на наземния транспорт и метрото да предполагат бърза връзка едно с друго, за да обслужват максимален брой пътници заедно. За подобряването на транспортната достъпност могат да се приложат и мерки за подобряване на останалите два фактора с преобладаваща тежест – времето за пътуване с градски транспорт и чакането на спирките. Скъсяване на времето за пътуване може да се осъществи чрез по-висока средна скорост на движение на градския транспорт, а намаляването на чакането – чрез намаляване на интервалите между обслужващите превозни средства.

По високата средна скорост може да се реализира по няколко различни начина, най-често използваните от които са:

обособяване на самостоятелни трасета (BRT) за движение, с минимални конфликти с останалия транспорт;

създаване на възможност за приоритизиране на градския транспорт при кръстовища със светлинно регулиране;

обособени ленти за движение на градския транспорт;

разработване и прилагане на специфична постоянна организация на движение, която да облагодетелства градския транспорт;

реализиране на AVL системи за мониторинг и контрол;

оптимизиране на транспортната схема;

въвеждане на обща система за електронно таксуване на всички видове на градския транспорт – автобусен, тролейбусен и релсов (трамвай и метро).

 Целият текст на доклада можете да намерите тук.