Пътуващи фермерски пазари в София & страната

София, Людмила Спасова, БТА
Зеленчуци, плодове, ядки и билки, събрани от цялата
страна. Сред тях пъстреят бурканчета и шишета с "бабиното"
сладко и сиропи, плодови вина. Окото не подминава и няколко
"броеници" домашна наденица, калъп бяло саламурено сирене,
кашкавал от мандрата. А всичко това се допълва от хляба,
ароматен, направен от неизбелени пълнозърнести брашна. Ако това
вече ви е познато от някъде, то можем да кажем, че традицията на
фермерските пазари в София - в кв. "Лозенец" , в кв. "Иван
Вазов" и в "Борово", допълват пазарите на екологичните домашни
храни във Варна, Пловдив и Бургас.
Целта на инициативата, която се организира от
Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/ в рамките на
проекта "За Балкана и хората", е да даде възможност за
реализацията на качествени и чисти продукти, произведени във в
високопланински ферми от Централен и Западен Балкан, част от
Натура 2000, съобщиха за БТА от организациите.
От там уточниха, че фермерите са регистрирани по
Наредба 26 на МЗХ, т. нар. наредба за директните продажби, което
е гаранция за спазване на санитарно-хигиенните и ветеринарни
норми. Така потребителите получават истински продукти,
произведени по традиционни рецепти и технологии, а фермерите
имат достоен поминък и увеличават приходите си, благодарение на
скъсената верига на доставки.
Продуктите имат и добавена стойност за природата,
тъй като в тези ферми животните се отглеждат екстензивно - със
свободна паша и така помагат за поддържането на ценни ливади и
пасища, които са дом на редки видове като царския орел и
лалугера, казват от Дружеството за защита на птиците.
Традицията на фермерските пазари в столицата се
възроди и то законно след десетилетия чакане на пазара в кв.
"Лозенец", известен като Римската стена. Там от миналата есен в
задната част на пазара всяка събота се събират софиянци, които
искат да си доставят радост от вкуса на домашно произведена
храна с ясен произход, за което подробно могат да се информират
от словоохотливите производители.
В сряда пък от 16.00 ч. до 20.00 часа сергии
опъва фермерския пазар в кв. "Иван Вазов", за който столичният
кмет Йорданка Фандъкова обеща да стане постоянен, като за целта
се обособи покрита част от настоящия пазар. А тази събота
официално се отри пазарът в кв. "Борово".

Традицията възродиха и фермерски пазари във
Варна, Пловдив и Бургас

Наред със столичани традицията възродиха и
варненци с пазара "Чайка", всяка събота от 11.00 ч. до 15.00
часа, пловдивският "Четвъртък пазар" - всяка неделя от 10.00 ч.
до 18.00 ч. и всеки четвъртък от 16.00 ч. до 20.00 часа, както
и "Славейковото пазарче" в Бургас.
В подкрепа на идеята за фермерските пазари лично
се включи и министърът на земеделието и храните Десислава
Танева при откриването на Великденски фермерски пазар в София
тази пролет. По думите й това е начин до българския потребител
да достигне традиционната българска храна, в случая
традиционните български козунак и българско агне. Произходът и
качеството на стоките са гарантирани, увери министър Танева и
заяви подкрепата си за Столична община и нейното дружество
"Общински пазари" в проектите, които са в процедури на откриване
на нови такива места, които ще станат постоянни фермерски
пазари, с пряк достъп на фермери и биопроизводители.

Интересът към фермерските пазари
към момента е доста голям

Безусловно интересът към тези пазари към момента е
доста голям, макар според наблюдатели лек отлив да има в
летните месеци. Дали причината е отпускарският сезон или доста
високите за стандарта на българина цени - вероятно и от двете по
малко.
Що се отнася до прословутата българска
недоверчивост и скептицизъм, от МЗХ и от екологичните
организации, по чиято идея тръгнаха тези пазари, уверяват, че
там продукцията е наистина екологично чиста. Повечето от
земеделските производители на пазара са с биосертификати, а
останалите са регистрирани по законовите правила. Обръща се
особено внимание на това стоките да са с етикети, които да
удостоверяват произхода и състава им.
България все още има да достига обемите си
производство на храни, животни, плодове и зеленчуци, така че да
задоволи собственото си потребление. Следва винаги да изхождаме
от това, че вече сме част от един общ европейски пазар. Тук
важното е нашият производител да се превърне в
конкурентноспособен и да предлага цена, която нашият потребител
може да си позволи, отбеляза по повода земеделският министър.
Каква ще бъде съдбата на тази нова общност каквато
са фермерските пазари с техните импровизирани щандове от бидони
и палета, обърнати бурета и други хитроумни идеи, често в
унисон с предлаганата върху тях продукция, ще покаже времето. Те
трябва да се изградят върху основата на доверието между
потребители и производители, което изисква време, постоянство и
усилия. Важно е, че засега ги има, множат се и контролът върху
тях е надежден.
А вече изградената мрежа от производители лесно
може да се пренася и в условията на открит пазар. Така се роди
идеята и за пътуващите фермерски пазари, чието развитие тепърва
ще очакваме.