Пътят на месото, яйцата до трапезата

Смисълът на Консултативните съвети е участниците по продуктовата верига да поставят задачи на администрацията и да търсим решения на проблемите. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на Консултативния съвет по месото и яйцата, който се проведе в Министерството на земеделието и храните.

Той подчерта, че никоя асоциация не съществува и не функционира сама за себе си. Всички сме в една агрохранителна верига, в случая по месото. Имат място и зърното, и фуражите, фермите, кланиците, преработвателите, селекцията и търговията. Това е пътят на месото до трапезата.

Много ни е важно в консултативните съвети да участват освен изпълнителни директори на асоциации, и производителите - хората, които реално са в тази верига и всички да опознаем взаимоотношенията от полето до масата. Да търсим синергия и начини за коопериране, за да станем по-успешни на пазара. Важно е да търсим и работещи модели, от чужбина, които са приложими у нас, за да бъдем по-ефективни, посочи още министър Вътев.

Председателят на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България д-р Егения Ачкаканова поздрави ръководството на МЗХ за инициативата за създаването на консултативни съвети. Тя заяви, че диалогът, който ще се осъществи на тези съвети, ще доведе до положителен резултат. Така ще има възможност да се обърнем към добрите практики на европейските държави, да взаимодействаме и да помогнем на нашите животновъди и производители.

За да имаме резултат, трябва да увеличим  поголовието на всички видове и породи в България, за да имаме суровина, от която да произвеждаме и да предлагаме на българския пазар и да достигнем поне частично нивата преди години, когато изнасяхме както живи животни така и преработена продукция, каза още д-р Ачкаканова.

Председателят на Асоциацията на промишленото птицевъдство Даниел Божанков също приветства идеята на министър Вътев за сформирането на консултативните съвети и посоката за обединяване на цялата хранителна верига. Идеологията е да се стигне от фермата до крайния потребител. Приветстваме и идеята за кооперирането. Бъдещето на българския фермер е в кооперирането и предоставянето на по-качествена продукция на българския потребител, каза още той.

В срещата бяха направени връзки по цялата верига, каквато е и мисията на тези съвети така след една година може да имаме резултати на пазарни нива, удовлетвореност и качествени показатели, които и да подобри здравословното състояние на хората, коментира председателят на Борда по говеждо и агнешко месо Стефка Боева.

Цената на свинското месо

По принцип всяко лято цените на месото "скачат", каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев в отговор на въпрос защо през последните месеци свинското месо е поскъпнало със 7,5 на сто, по данни на платформата на икономическото министерство за информация за пазара на храни. В случая спекула е изключена, заяви Вътев. 

Сред причините за този ръст министърът посочи по-високите разходи за отглеждане на животните в свинефермите и допълни, че се очаква през есента цените да се понижат. Освен това Вътев напомни за променената ситуация, свързана с войната в Украйна, наслагването на ефектите от ковид кризата, ръста на цените на горивата, тока и фуражите. Няма нищо изненадващо и спекулативно, каза Кирил Вътев. 

Цветан Илиев от Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България отбеляза, че при производството на животни винаги има последваща зависимост от ефектите на цените на фуражите. Той напомни, че миналата година заради войната имаше "рекордно високи цени на зърната и респективно на фуражните компоненти".

По думите му при такава ситуация много стопани, не само в България, но и в цяла Европа, са ликвидирали много животни, а това от своя страна води до недостиг на пазара и покачване на цените.

Около година по-късно до голяма степен консумираме този ефект на махалото, обобщи Илиев. По думите му сега стопаните започват да залагат повече животни и може би след около една година ще има обратен ефект, което е редовна цикличност в този бизнес.

Илиев също бе категоричен, че не може да става въпрос за спекула, защото българският пазар е отворен, зависим от случващото се в Европа, откъдето внасяме голяма част от свинското месо. Той цитира последни данни на Министерството на земеделието и храните, според които около 60 на сто е вносът на свинско, а останалото е българско производство. При птичето месо разпределението е около петдесет на петдесет на сто.

Петко Петков, който е член на Асоциацията на месопреработвателите, посочи, че няма голяма разлика в цената на свинското месо в България спрямо други държави от ЕС, единствено отражение върху нея може да има заради това, че българските ферми са по-малки от европейските. По думите на Петков в момента цената на свинското без ДДС е такава, каквато е в другите държави от ЕС, като отбеляза, че в редица държави от Общността ставката на ДДС варира от три до пет на сто, а има и страни, където тя е нулева. Цената на свинското у нас – трупно месо с ДДС, сега е 7,30 лева, допълни Петков.

Целта на Консултативните съвети е да повишим присъствието на българските продукти, в случая - месо, месни продукти, яйца на трапезата на българина, и затова непрекъснато говорим как да подобрим взаимодействието между участниците в агрохранителната верига от полето до рафтовете в магазините, отбеляза министърът по повод  заседанието на Съвета по месото.

Участници в Съвета са били обединени около необходимостта от увеличаване на поголовието на всички видове породи в България, за да може поне частично да се достигнат равнищата от преди години, когато страната ни е изнасяла както живи животни, така и преработена продукция. Очакването е Консултативните съвети да намерят необходимата формула за това, базирайки се и на добрите европейски практики, като резултатите според участници в съвета ще бъдат видими след около една година.

Председателят на Асоциацията на промишленото птицевъдство Даниел Божанков приветства идеите на министър Вътев Съветите да обединяват цялата хранителна верига от фермата до трапезата, както и за кооперирането, като изтъкна, че Асоциацията вече работи в това направление.

Бъдещето на българския фермер е в кооперирането и в предоставянето на по-качествена продукция на потребителя, а това може да се постигне само чрез обединяване на разходите на производителите и подобряване на качеството на произведеното по примера на другите европейски страни, каза Божанков. Той съобщи, че след ръста по Великден, в момента се отчита спад на цените на яйцата и има свръхпроизводство, което позволява техния износ. По думите му продоволствената сигурност на България от птиче месо и яйца е осигурена.

Това беше четвъртият Консултативен съвет, след като миналата седмица се състояха заседания на Съветите по поземлените отношения, по млякото, по овощарството и зеленчукопроизводството. В заседанията участват представители на браншови организации, учени.

Предложението на министър Вътев за агрохранителна верига да влезе в закон

Предложението на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев за създаването на агрохранителна верига трябва да влезе в закон или в наредба. Това е становището на Българския фермерски съюз, който е част от най-голямата европейска земеделска организация „Копа – Коджека“. „Редно е идеята да бъде облечена в някаква законна форма, за да знае браншът къде е неговото място в тази верига и как ще функционира тя“, заяви Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него вече втори месец само се говори, но няма реални действия. Подкрепяме министър Вътев за предложението, но Министерството на земеделието и храните трябва да ни събере и да започне да се готви закон или наредба. Освен това да стане ясно тази организирана агрохранителна верига как ще функционира, какъв ще бъде нейният смисъл и цели, посочи Стоянов.

До момента само се знае, че в областта на земеделието ще има промяна, която се изразява в развитие не по сектори, а по агрохранителни вериги, по продуктови линии и там, където звената са най-слаби, те ще бъдат най-силно подпомагани. Целта е да бъдат изградени агрохранителни вериги от полето до масата от български суровини и български продукти. По този начин ще се увеличава продоволствената сигурност на страната ни.  

Важно е всеки, който работи, да познава цялата верига в детайли и да осъзнава собствената си роля в нея, каза Георги Стоянов. Целта трябва да бъде производството на по-качествени и повече български храни от родни суровини, а не от вносни. Министерството трябва да стимулира производителите да работят за резултати, като целта е да ни води пазарът, а не подпомагането със субсидии.

Едва 40 % от плодовете и зеленчуците, които се продават у нас, са произведени в страната. Това стана ясно след Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. Много от по-малките производителите у нас са поставени в безизходица и напускат бранша, тъй като продукцията им не може да стигне до рафтовете на супермаркетите. Производителите на плодове и зеленчуци след като напуснат този бизнес, дори не остават в България и това е най-страшното за развитието на българското земеделие.