Пътят на сусама и тахана в Сакар и Родопите

Сусамът и таханът, които имат доказани  лечебни свойства, привличат все повече туристи в Сакар и Източните Родопи. Сусамовият тахан е изключително разпространен в кухните на Близкия Изток, Турция и Гърция, но у нас се прави на много малко места в южните краища на страната. В последните години обаче няколко млади семейства се връщат от гурбет и се заемат с изчезващия занаят.

В районите на Харманли и Ивайловград работят нови таханджийници, в които приготвят тахана по старинен способ – сушат сусама на слънце, запичат го в пещ и го смилат между каменни хромели. Други извличат от сусама сусамово олио, трети приготвят тахан от тиквени семки, лешници, орехи и кайсиеви ядки. Различните видове тахани, както и пътят на тяхното производство, са любопитни за туристите, тъй като малцина от тях познават културата сусам и безбройните полезни свойства на тахана.
Сусам се отглежда в света от 1600 г. пр. Хр. Увековечен е и в приказките на Шехерезада – прочутата реплика “Сезам, отвори се!” е свързана със сусама, чието английско наименование е sesame.

Отразява свойството на растението да разтваря кутийките си със семенца, когато узрее. Древните вавилонци смятали, че сместа от сусам и мед запазва младостта и красотата, а римските войници го приемали като храна за енергия и повече сила. Истинският сусамов тахан със своите аминокиселини, силиций, фосфор, мед, калий и магнезий и витамините Е, РР, В1, В2 и В6 минава за супер храна. Той е незаменимо средство за укрепване на организма и лечение на много заболявания.

Калцият в него е пет пъти повече, отколкото в кравето мляко. Сусамовият тахан съдържа и много повече протеин, отколкото сиренето, соята и дори някои меса. Препоръчва се за кръвоносните съдове, за профилактика на остеопороза, за успокояване на нервната система. Сусамовото масло е отлична алтернатива на олиото, тъй като не променя структурата си при нагряване и не гранясва, а се усвоява напълно от организма.
„Отглеждането на сусам е изключително тежка работа, свързана с много ръчен труд.

Заради необходимостта от влага в почвата, сусамът се засява само по залез слънце и е много е капризен, докато поникне. Не се третира с пестициди и ако има обилни валежи, плевелите бързо го задушават. Тогава трябва да се изкорени, нивата да се фризова и отново да се засее“, разказва Екатерина Терзиева от туристическата компания „СлоуТурс.БГ“, която организира гастрономическия тур "По пътя на сусама и тахана в Сакар и Източните Родопи", посветен и на скритата история на тези български краища.

Туристите са любопитни да видят как изглежда сусамовото растение и как се добива тахан. Опитват го в комбинация с различни вина от местни сортове грозде, отгледани по южните хълмове в Сакар и Източните Родопи. „Но не само сусам и тахан дава плодородната земя в тези райони – опитваме елитни вина, прясна риба от яз. Ивайловград, млечно телешко от фермата на Бети и Ники – звездите от тв предаването “Фермата”, мед от мащерка, отбиваме се до вила „Армира“, посещаваме музея на бубарството, музея на скъпоценните камъни, правим разходка и до Мандрица - единственото албанско село у нас“, казва Екатерина Терзиева.

По думите й, възраждането на таханджийството може да се превърне в устойчив източник на доходи за местните хора, а привличането на туристи да ограничи процесите на обезлюдяване на сакарските и източнородопските села.