АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Броят на пътниците през гръцките летища, които обслужват граждански полети (24 с оператор СГА, 14 с оператор „Фрапорт Гърция“ и Атинското международно летище) през периода януари – декември 2024 г. е достигнал 79 403 911 души спрямо 72 616 584 през 2023 г.
Както беше посочено, с най-голям дял от 23,7% (31 501) за декември 2024 г. са туристите, пристигащи от Великобритания, следвани от туристите от Израел със 17,4% (23 168), Полша с 9,4% (12 473), Гърция с 9,0% (11 969) и Германия с 5,7% (7 535).
Сред държавите членки, за които има налични данни, най-голям годишен ръст е регистриран в Малта (+13,5 на сто), Белгия (+8,7 на сто) и Гърция (+4,8 на сто). Най-голямо годишен спад се наблюдава в Хърватия (-6,6 на сто), Ирландия (-5,6 на сто) и Австрия (-5 на сто).
Жители на родопските села Смилян, Могилица, Арда тръгнаха по офроуд пътища към Гърция още в първите дни след присъединяването ни към Шенгенското пространство. Шенген сбъдна мечтите на няколко поколения смолянчани да се възстановят традиционни пътни връзки с гръцките съседи.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис представи програма за връщане на младите хора по селата и на специалистите от чужбина. Правителството подготвя нова програма със стимули за връщане на младите гърци по селата в пограничните райони, както и за връщане на млади специалисти от чужбина.
В периода януари – ноември 2024 г. нетните приходи на държавния бюджет възлизат на 66,721 млрд. евро, с 303 милиона евро или 0,46% повече спрямо целта, предвидена за периода във встъпителния доклад на бюджета за 2025 г., което се дължи главно на събирането на 206 милиона евро през октомври 2024 г. от извънредната такса върху доставчиците на електроенергия.
Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 193.2 хил., Гърция - 109.3 хил., Сърбия - 68.5 хил., Румъния - 64.3 хил., Германия - 32.7 хил., Италия - 21.8 хил., Австрия - 20.6 хил., Република Северна Македония - 19.3 хил., Обединено кралство - 18.6 хил., Испания - 13.8 хиляди.
Ниският относителен брой на медицинските сестри у нас е резултат на поне няколко проблема, свързани с тяхното обучение, квалификация, реализация, работна среда, заплащане, регионално разпределение и задържане на работа. Тези проблеми са свързани помежду си и на този етап тяхното решение е скрито зад политически и силни лобистки интереси.
Мярката предвижда намаляване на работните часове от 40 до 37,5 седмично без промяна на заплатите и трябва да влезе в сила преди края на 2025 година.
Предпоставка за финансирането е кандидатът да представи бизнес план, който ще бъде разгледан доколко осигурява устойчивостта на начинанието.